— Отново всяваш Тревога и Униние, а? Значи помагаш на врага!
— Да, стига приказки, редник Холтър! — обади се Джакръм. — Окей? Сега, хайде…
— Холтър, поставям те под арест за…
— Ефрейтор Страпи, думичка в раковинообразното ти ушенце, моля? Вие на място! — ревна сержантът, смъквайки се от фургона.
Джакръм се върна петнайсетина метра обратно по пътя. Хвърляйки кръвнишки погледи към отряда, ефрейторът заситни след него.
— Закъсахме ли? — обади се Тонкър.
— Ти как мислиш? — заяде се Маладикт.
— Със сигурност — умърлуши се Шафти. — Страпи винаги ще измисли нещо да те набута.
— Спорят — забеляза Маладикт. — Което е странно, не мислите ли? Предполага се ефрейторът да се подчинява на заповедите на сержанта.
— Но ние печелим войната, нали? — промърмори Шафти. — Тъй де, знам, че още не е свършила, но… тъй де, нали получихме оръжия и ще… ами, те ще ни обучат, нали така? Сигурно дотогава всичко ще е свършило, а? Всички казват, че ние печелим!
— Ще попитам Херцогинята във вечерната си молитва — каза Уозър.
Останалите от отряда се спогледаха с взаимно разбиране.
— Да, добре, Уоз — любезно рече Тонкър. — Непременно я попитай.
Слънцето бързо залязваше, полускрито в мъглата. Тук, на калния път сред мокрите поля, внезапно стана ужасно студено.
— Май никой освен Страпи не твърди, че печелим — обади се Поли. — Просто разправят, че всички викат, че ние печелим.
— Мъжете, които Игор… закърпи, не разправяха така — намръщи се Тонкър. — Само повтаряха „копеленца нещастни, ако имате малко акъл в главата, ще офейкате“.
— Благодаря, че сподели — смръщи се Маладикт.
— Като че ли всички ни съжаляват — забеляза Поли.
— Ами да, и аш шъщо, пък аш шъм от наш — каза Игор. — Някои от онежи мъже…
— Хайде, хайде, стига сте дрънколевили — кресна Страпи, който с маршова стъпка се върна при тях.
— Ефрейтор? — тихо подхвърли сержантът, стоварвайки се обратно във фургона.
Страпи спря, след което с пропит от сладникавост и сарказъм тон продължи:
— Извинете ме. Със сержанта бихме били задължени, ако вие, бъдещи герои, бихте се присъединили към нас за едно леко походче? Прелестно! А по-нататък ще получите и бродерийки. Бързо напред, госпожички!
Поли чу как Тонкър шумно пое дъх. Страпи се извърна, очите му бяха светнали в злобно очакване.
— О, на някой не му се нрави да го наричат госпожица, а? Боже мой, редник Холтър, колко още има да учиш, нали? Ти си малко мамино момиченце, докато не направим мъж от теб, ясно? А не ми се мисли колко ще отнеме това. Движи се!
„Аз знам — каза си Поли, като тръгнаха. — Отнема около десет секунди и чифт чорапи. Един чорап, ако ще ставаш Страпи.“
Плоц се оказа същият като Плюн и даже по-зле, защото беше по-голям. Дъждът заваля отново, когато наближиха покрития с калдъръм площад. Тук сякаш винаги валеше. Сградите бяха сиви, а приземните им стени — изцапани с кал. Улуците преливаха и изливаха дъждовните води на калдъръма, ръсейки пръски по новобранците. Не срещнаха нито един човек. Поли забеляза хлопащи на вятъра отворени прозорци и останки от покъщнина по улиците и си спомни хората, които бързаха по пътя. Тук нямаше жива душа.
Сержант Джакръм се смъкна от фургона, докато Страпи с крясъци ги строяваше в линия, и взе думата, оставяйки ефрейторът да се мръщи встрани.
— Това е прекрасният Плоц! — подхвана той. — Добре го огледайте, щото ако ви убият и отидете в ада, да не ви дойде като шок! Ще бивакувате в онази казарма там, дето е военна собственост! — Той посочи някаква порутена каменна сграда, която изглеждаше горе-долу толкова военна, колкото склад. — Ще ви дадат униформи. А утре ще направим един хубав дълъг поход до Кроц, където ще пристигнете момчета и ще си тръгнете мъже. Да не би да казах нещо смешно, Пъркс? Не? И аз така мисля! Мирно! Това значи да застанете изпънати!
— Това значи мирно! — кресна Страпи.
През площада към тях идваше млад мъж, яхнал уморен и кльощав кафяв кон, който доста му подхождаше, понеже самият ездач беше уморен и кльощав. Хилавостта му се подчертаваше от факта, че носеше мундир, който очевидно бе направен за два-три номера по-едър човек. Същото се отнасяше и за шлема му. „Сигурно му е сложил подплънки — реши Поли. — Веднъж да кихне и ще го захлупи до носа.“
Когато офицерът приближи, сержант Джакръм изкозирува:
— Джакръм, сър. Вие сигурно сте лейтенант Блауз, сър?
— Отлично, сержант.
— Това са новите попълнения от околията нагоре по течението, сър. Чудесен отбор мъжаги, сър.