— Но това е канибализъм! — отдръпна се Тонкър.
— Не, не е! Не и официално, освен ако не изядеш цял човек — равно издекламира Тройник Скалът. — Военен устав.
Всички погледи се отправиха към големият казан на огъня, където вреше нещо.
— Конско — сви рамене Скалът. — Само конско имам. Казах ви. Не бих ви лъгал, момчета. Хайде, натъкмете се с най-доброто, което успеете да изровите. Как се казваш, здравеняко?
— Карборунд — отвърна тролът.
— Скътал съм мъничко читав антрацит отзад, ако ти се хапва, а има и червена боя, щото досега не съм срещнал трол, който да иска да носи куртка. А вие слушайте какво ви казвам: натъпкайте се с манджа! Натъпкайте торбите си с манджа! Натъпкайте киверите си с манджа! Напълнете си ботушите със супа! Ако ви попадне гърне с горчица, не го изпускайте — удивително е какво може човек да преглътне с горчица! И се грижете за другарите си. И стойте настрана от офицерите, щото те не са здравословни. Това научавате в армията. Врагът всъщност не ще да се бие с вас, щото врагът са най-вече хора като вас, които искат да се върнат у дома все още цели. Но офицерите ще ви затрият. — Скалът ги изгледа. — Ето на. Казах го. Пък ако сред вас има политикан: господинчо, тичай да ме изпееш и да те вземат дяволите!
След няколко минути сконфузена тишина Поли попита:
— Какво е политикан?
— Като шпионин, само че от наш’те — отвърна Маладикт.
— Точно тъй — кимна Скалът. — Напоследък във всеки батальон има по някой, дето доносничи за другарите си. Така си издейства повишение, разбираш ли? Не искаме ропот сред редиците, нали? Не искаме приказки за поражения, нали? Това е пълна тъпня, щото пехотинците не спират да мрънкат. Мрънкането е част от войниклъка. — Той въздъхна. — Както и да е, отзад има спално. Редовно тупам тюфлеците, тъй че сигурно няма много гадинки. — Отново се озова пред празните им изражения. — Това значи сламеници. Хайде, действайте! Вземете каквото ви хареса. Тъй или иначе удрям кепенците, като си тръгнете. Е, сега след като вие, юнаци, сте в армията, трябва да печелим, нали така?
Когато Поли излезе навън в нощта, облаците се бяха разкъсали и полумесецът обливаше света със студени сребристочерни багри. Странноприемницата отсреща бе поредната долнокачествена пивница, която продаваше лоша бира на войниците. Вонеше на стара помия още от вратата. Табелата бе олющена до неузнаваемост, но Поли успя да разчете надписа: „Светът наопаки“. Побутна вратата. Миризмата стана още по-нетърпима. Нямаше клиенти, нито следа от Страпи или Джакръм, но видя една прислужничка, която методично и равномерно разстилаше с парцала си мръсотията по пода на кръчмата.
— Извинете… — започна Поли, но си спомни чорапите, повиши тона и се опита да говори ядосано. — Ей, къде е лейтенантът?
Прислужничката вдигна поглед и посочи с палец стълбището. Горе беше запалена само една свещ и Поли почука на най-близката врата.
— Влез!
Тя пристъпи вътре. Лейтенант Блауз стоеше в средата на стаята по риза и панталони, със сабя в ръка. Поли не беше специалист в тази област, но й се стори, че разпознава помпозната поза, в която начинаещите имат навика да застават точно преди да бъдат пронизани в сърцето от по-опитен боец.
— А, Пъркс, нали? — Той свали острието. — Тъкмо, ъ-ъ, загрявах.
— Да, сър.
— Там в торбата има малко за пране. Предполагам, че някой от странноприемницата ще свърши тази работа. Какво има за вечеря?
— Ще проверя, сър.
— Какво вечерят момчетата?
— Бъркоч, сър. Вероятно с конс…
— Добре, тогава, ще ми донесеш ли? Все пак сме във война и аз трябва да дам пример на хората си — прекъсна я Блауз, успявайки при третия опит да пъхне сабята в ножницата. — Добре ще се отрази на морала.
Поли хвърли поглед към масата. Отворена книга лежеше върху купчина други. Приличаше на наръчник по фехтовка и беше разгърната на пета страница. До нея имаше очила с много дебели стъкла.
— Влече ли те четенето, Пъркс? — Блауз затвори книгата.
Поли се поколеба. Но пък какво му пукаше на Озър?
— Малко, сър — призна тя.
— Предполагам, че повечето трябва да ги оставя. Вземи си някоя, ако искаш! — Той махна към книгите. Поли прегледа заглавията. „Военното майсторство“, „Принципи на сражението“, „Бойни науки“, „Тактическа отбрана“.
— Малко са тежки за мен, сър. Но благодаря все пак.