— Така само му убиваш вкуса — упрекна го Шафти.
— Ей, момко, какви неща съм ял, дето няма да искаш да ги опиташ!
— Първо трябва леко да се позапържи, особено лукът — продължи Шафти. — Подобрява вкуса. Пък и като го вариш, трябва да е бавно. Все това повтаряше мама. Пържи бързо, вари бавно, схващаш ли? Като за конско това месо не е зле. Срамота е да се вари.
— Гледай ти — цъкна Скалът. — Щеше да ни дойдеш добре в Ибълстарн. Сержантът беше свестен, ама малко корав, нали се сещаш?
— С марината сигурно е можело да поомекне — разсеяно отвърна Шафти, обръщайки парче месо с един счупен меч. — Имаше ли още в килера, Оз? Мога да приготвя малко за утре, ако…
— Втори път не отивам в кухнята! — каза Поли.
— О, туй ще да е Моли Въртиопашката! — ухили се ефрейтор Скалът. — Много момци е отпратила тя ощастливени. — Той натопи един черпак в клокочещия до тигана бъркоч. Раздробено сиво месо изплува над няколко пръста вода.
— Ще свърши работа за рупърта — обяви той и взе една омазана купа.
— Е, той всъщност каза, че иска да яде каквото и останалите — обади се Поли.
— О, от тоя тип офицери! — безмилостно каза Скалът. — Да, някои от младите го опитват, ако са чели разни книжки, дето не трябва. Някои опитват и да се сприятелят, гадините му недни! — Той плю изкусно между двата съда. — Почакай само да пробва какво ядат останалите.
— Но ако ние ядем пържола с лук…
— Не благодарение на него — заяде се ефрейторът и напълни купата. — Злобенските войници получават най-малко по половин кило телешко и още толкова брашно на ден, плюс свинска мас или масло и четвърт кило грах. А понякога и по половинка меласа. Ние ядем стар конски хляб и каквото си задигнем. Тоя ще яде бъркоч и ще му плющят ушите!
— Без пресни зеленчуци, без плодове… — обади се Шафти. — Много суха диета, ефрейтор.
— Ами да, ама като почнат битките, ще видите, че запекът ви е последна грижа. — Скалът се пресегна, разбута няколко вехтории и измъкна една прашна бутилка от лавицата.
— Рупърт и от това няма да получи — ухили се той. — Свих си го от багажа на последния офицер, дето мина оттук, но ще го споделя с вас, щото сте свестни момчета. — Той безцеремонно счупи върха на бутилката в ръба на комина. — Само шери е, но ще ви опие.
— Благодаря, ефрейтор! — Шафти взе бутилката и щедро заля цвъртящото месо.
— Ей, що хабиш добрата пиячка! — развика се Скалът и скочи да сграбчи бутилката.
— Само малко за подправка! — Шафти се опитваше да я задържи. — Ще се… о, майчице!
Докато се боричкаха за бутилката, половината се изля в огъня, но не това жегна Поли като жив въглен. Тя огледа останалите от отряда, които, изглежда, не бяха…
Маладикт й намигна, едва доловимо кимна с глава към другия край на стаята и се отправи натам. Поли го последва.
Маладикт винаги намираше нещо, на което да се облегне. Той се отпусна в сенките, хвърли поглед към метреците и подхвана:
— Е, не твърдя, че мъж, който умее да готви, не е съвсем мъжествен. Но мъж, който псува с „майчице“? Някога да си чула мъж да се изрази така? Не си. Виждам.
„Значи ти си ми дал чорапите — помисли си Поли. — Разкрил си ме, ясно, но знаеш ли за Лофти? А може би Шафти е възпитан много учтиво… — Обаче един поглед към всезнаещата усмивка на Маладикт я накара да не пробва този подход. — Освен това, когато погледнеш Шафти с мисълта, че може би е момиче, става ясно, че е. Нито един мъж не би казал «Майчице!» Вече станахме три…“
— И съм почти сигурен за Лофти — додаде Маладикт.
— Какво ще предприемеш относно… тях?
— Да предприема? Защо да предприемам нещо относно когото и да било? Аз съм вампир, официално противопоставящ се на природата си, нали? Аз съм последният, който би казал, че някой трябва да изиграе картите, които са му раздадени. Така че, мен ако питаш, желая… му късмет. Но ти вероятно би искал да си поговорите по-късно насаме. Нали знаеш… по мъжки.
Поли кимна. В тази реплика имаше ли многозначие?
— Най-добре да ида да занеса бъркоча на лейтенанта — смутолеви тя. — И… мътните го взели, забравих прането му.
— О, не бих се тревожил за това, друже. — Маладикт й хвърли ослепителна усмивчица. — Както вървят нещата, Игор сигурно ще се окаже перачка под прикритие.
Накрая Поли изпра дрехите сама. Не беше сигурна дали ще успее да се изплъзне на Моли отново, пък и прането не беше кой знае колко. Просна го пред бумтящия огън.
Конското беше учудващо добро, но не толкова учудващо, колкото реакцията на Блауз към бъркоча. Изтупан във вечерната си униформа — да се облечеш специално, само за да седнеш да ядеш сам-самичък беше новост за Поли — той го омете с наслада и помоли за допълнително. Месото беше разварено и плуваше под нечиста пяна. Отрядът се зачуди какъв ли живот е имал офицер, който харесва бъркоч.