— Не знам кой знае какво за него — отвърна Скалът на въпросите. — Тук е от две седмици и все напира да тръгне на война. Чух, че домъкнал цяла каруца книги със себе си. На мен ми прилича на типичен рупърт. Всички се изпокриват, когато стане напечено. Един сержант, дето мина оттук, каза, че той всъщност изобщо не е военен, а просто някакъв слабак от централното управление, който бил добре със смятането.
— О, чудесно — въздъхна Маладикт, който вареше кафето си на огъня. Малкото устройство клокочеше и съскаше.
— Не мисля, че вижда особено добре без очилата си — обади се Поли. — Но е много, ъ-ъ, вежлив.
— Значи не е рупърт отдавна — заключи Скалът. — Те са по-скоро „Ей, ти там! Мътните те взели, къде гледаш, дрън, дрън!“ Ама съм виждал сержанта ви преди, стария Джакръм. Навсякъде е бил той. Всеки знае стария Джакръм. Беше с нас горе в снега при Ибълстарн.
— А той колко човека изяде? — запита Маладикт всред общия смях. Вечерята беше добра, пък и от шерито беше останало достатъчно за по чаша.
— Да кажем просто, че дочух, че не си е слязъл по-заслабнал — измъкна се Скалът.
— А ефрейтор Страпи? — запита Поли.
— За пръв път го срещам. Опако лекенце. Политикан, според мен. Защо си тръгна и ви остави тук? Намерил си е пухкаво креватче в кръчмата, а?
— Дано да н-не ни е той сержант — каза Уозър.
— Той? Защо? — учуди се Скалът.
Поли предаде накратко следобедните събития. За нейна изненада Скалът се разсмя.
— Пак се опитват да се отърват от старата фуражка, а? И таз хубава! Ще им трябва повече от пасмина гауейновци и родниевци да изритат Джакръм от собствената му армия! Ами че той на два пъти е бил пред военен съд. И двата пъти се измъкна. А знаете ли, че навремето е спасил живота на генерал Фрок? Той е бил навсякъде, виждал е мръсните ризи на всички, знае повече номера от мен, а пък аз, да ви кажа, знам доста. Ако той иска да тръгне с вас утре, ще тръгне, и никакво кльощаво рупъртче няма да му попречи.
— Тогава какво прави такъв човек в наборния отряд? — остро попита Маладикт.
— Ами разпориха му крака в Злобения, пък той, умникът му с умник, ухапа хирурзите, дето се опитаха да прегледат раната, когато се влоши — отвърна Скалът. — Почисти си я сам с ларви и мед, после изпи бутилка бренди и се заши. Лежа с треска цяла седмица. Но генералът го сгащил, дочух, че отишъл при него, когато бил прекалено слаб да протестира и му казал да отива да бие барабана една година и никакви спорове. Даже на Фрок не му стиска да му връчи уволнението, не и след като Джакръм го е носил на гръб двайсет и пет километра през вражеските линии…
Вратата се отвори и сержант Джакръм влезе, затъкнал палци в колана си.
— Не си правете труда да козирувате, момчета — каза, когато те се обърнаха сконфузени. — Здрасти, Тройник! Радвам се да те видя почти целеничък, хитрецо изпечен! Къде е ефрейтор Страпи?
— Не се е мяркал тази вечер, серж — отвърна Маладикт.
— Той не дойде ли насам с вас?
— Не, серж. Мислехме, че сте заедно.
Лицето на Джакръм не трепна.
— Ясно — обобщи той. — Е, чухте лейтенанта. Лодката тръгва в полунощ. До сряда сутрин трябва да сме доста надолу по Нек. Ако можете, подремнете час-два. Утре ще бъде дълъг ден, ако сте късметлии.
Той се обърна и излезе. Воят на вилнеещия отвън вятър секна, когато вратата се затвори. „Да сме доста надолу по Нек — забеляза Поли. — Браво, Тройник.“
— Ефрейторът е зачезнал? — обади се Скалът. — Гледай ти! Обикновено новобранците се чупят. Е, чухте сержанта, момчета. Време е за зъбките и сънчо.
Имаше умивалня и тоалетна, устроени грубо и набързо. Поли изчака да остане насаме с Шафти. Блъскаше си ума как да подхване въпроса по най-удачния начин, но както се оказа, бе достатъчен само един поглед.
— Когато се захванах да сготвя вечерята, нали? — смънка Шафти, вперила очи в каменния умивалник, обрасъл с плесен.
— Да, това беше подозрително — кимна Поли.
— Много мъже готвят, да знаеш! — разпали се Шафти.
— Да, ама не войници и не с ентусиазъм! И не правят маринати!
— Каза ли на някого? — измънка Шафти, цялата поруменяла.
— Не — отвърна Поли, което все пак си беше съвсем вярно. — Виж, наистина те биваше, подлъгах се чак до „майчице“.
— Да, да, знам — прошепна Шафти. — Справям се с оригването и с тъпата походка, и дори с бъркането в носа, но не съм възпитана да псувам като вас, мъжете!