— Е нямаш ли поне един чифт крака за стария Тройник?
— А, не, серж, тия да ги нямаме — равно рече Скалът. Той седеше от другата страна на огнището. — Само ми оставете конете и седлата им. Сабите им сигурно ще са от полза на момчетата ти.
— Те търсеха нас, серж — не издържа Поли. — Ние сме само една шепа необучени новобранци, а те ни търсеха. Можеха да ме убият, серж!
— Абе, знам аз кога човека е усвет и кога не — контрира я Джакръм. — Браво, момко! Аз трябваше да се разкарам, щото грамада като мен в пълно вражеско снаряжение не е лесно да се пропусне. Освен това ви трябваше малко пораздвижване. Тъй де, това си е военна стратегия!
— Но ако не бях… — Поли се поколеба. — Ако не бях ги изпързаляла, можеха да убият лейтенанта!
— Ето на, виждаш ли? Винаги има и положителни страни, както и да го погледнеш — обобщи Скалът.
Сержантът стана, обърса устата си с ръка и подръпна колана си. Затътри се към капитана, пресегна се и го повдигна за куртката:
— Защо дирехте тез момчета, а?
Капитанът отвори око и се фокусира върху дебелака.
— Аз съм офицер и благородник, сержанте — възропта той. — Има си правила!
— В момента тук мъжете като теб са кът — каза сержантът.
— Адски верно — промърмори Маладикт. Освободена от напрежението и леко замаяна от облекчение, Поли трябваше да прехапе ръка, за да спре напушилия я смях.
— Но, да! Правилата. Военнопленници и прочее — продължи Джакръм. — Това значи, че дори трябва да ядете каквото и ние. Горките нещастници. Значи няма да говориш с мен, а?
— А съм… капитан Хоренц от Първа тежка кавалерия. Друго няма да кажа.
Но нещо в начина, по който го изрече, зачовърка мозъка на Поли. „Лъже“ — реши тя.
Джакръм се втренчи безизразно в него за момент и после рече:
— Ами-и, значи… май си имаме работа с провинение, което, драги ми мандраджии, се определя като „възпрепятстване“. Предлагам да се справим разумно с проблема! — Той пусна куртката и капитанът падна назад.
Сержант Джакръм свали кивера си. После смъкна и куртката си, разкривайки омърляна риза и яркочервени тиранти. Беше почти кръгъл — от врата надолу телесата му се диплеха в градация чак до екваториалната му обиколка. Според Поли коланът му служеше само за съответствие с разпоредбите.
Той се пресегна, свали от врата си връвта, на която висеше потъмняла монета, и изкомандва:
— Ефрейтор Скалът!
— Тук, серж! — отдаде чест Скалът.
— Ще забележиш, че снемам от себе си отличителните знаци и ти връчвам служебния си шилинг, което значи, че откак преди шейсет години се записах в армията за последен път, а това беше преди двайсет години, сега съм съвсем, и то легално, проклет цивилен!
— Да, гос’ин Джакръм — светна Скалът. При споменаването на името пленниците надигнаха глави.
— И в такъв случай, и понеже вие, капитане, нахлувате посред нощ в страната ни под прикритието на тъмнината, пък аз съм смирен цивилен, мисля, че няма правило, което да ми забранява да ви извадя седемте вида боклучави душици, докато не ми кажете защо дойдохте тук и кога ще пристигнат останалите ви приятелчета. А това може да не стане много бързо, щото досега съм се натъквал само на пет вида боклук. — Той нави ръкави, вдигна отново капитана и сви юмрук…
— Искахме само да заловим новобранците — обади се глас. — Нямаше да ги нараним! Дяволите да те вземат, Джакръм, остави го! Свитки му излязоха!
Беше сержантът от кръчмата. Поли изгледа останалите пленници. Въпреки че ги охраняваха Карборунд и Маладикт, а Тонкър ги гледаше кръвнишки, се усещаше, че първият удар по капитана щеше да отприщи патриотизма им. Поли си помисли: „Гледай ти, колко са самоотвержени…“
Явно и Джакръм бе доловил това.
— А, ето че вече потръгна. — Той свали капитана, но не го пусна. — Хората ти говорят вместо теб, капитане.
— Защото не сме роби, проклет цвеклоядецо — изръмжа един от войниците.
— Роби? Момците ми до един се присъединиха по своя воля, ряпоглавецо!
— Може само така да им се е струвало — заяде се сержантът. — Вие само ги лъжете. Залъгвате ги от години. Всички ще изгинат заради тъпите ви лъжи! Лъжи, лъжи и вашата пръчлеста, скапана, лъжлива, дърта, развратна херцогиня!
— Редник Гуум, да не си мръднал! Това е заповед! Не мърдай, казах! Редник Маладикт, вземи тоя меч от редник Гуум! И това е заповед! Сержант, накарай хората си бавно да се отдръпнат! Бавно! Действай! Дума да няма, не съм жесток човек, но всеки, повтарям, всеки, който не ми се подчини, ей богу, направо ми плаче да му строша ребрата!