— Трябва да си платя сметката… — измърмори лейтенантът, докато слизаха бързешком по сумрачните стълби.
— Не можете, сър. Всички избягаха, сър.
— Може би трябва да им оставя бележка, как мислиш? Не бих искал да смятат, че съм се „омел“ без…
— Всички напуснаха, сър! — натърти Поли, побутвайки го към входната врата. Пред казармата спря, поизпъна куртката му и се вторачи в очите му. — Снощи измихте ли се, сър?
— Нямаше никаква… — започна Блауз.
Тя реагира автоматично. Макар че беше петнайсет месеца по-малка от Пол, се бе грижила прекалено дълго за него.
— Носна кърпа! — нареди тя. И тъй като някои неща се насаждат в съзнанието от най-крехка възраст, въпросната кърпа бе послушно извадена.
— Плюйте! — изкомандва тя и едва като почна да бърше изцапаната брадичка на Блауз, осъзна какво прави. Нямаше връщане назад. Единствения изход бе да продължи.
— Добре — рязко каза тя. — Взехте ли си всичко?
— Да, Пъркс.
— Минахте ли през тоалетната тази сутрин? — продължи устата й, докато сърцето й се свиваше при мисълта за военен съд. „Ти си в шок — каза си тя. — А и той също. Тъй че давай както си знаеш. И не можеш да спреш…“
— Не, Пъркс — отвърна лейтенантът.
— Значи трябва да отидете, преди да се качим на лодката, ясно?
— Да, Пъркс.
— Хайде, тогава, да видим колко сме послушни.
Когато Блауз влезе в казармата, тя се подпря на стената да си поеме дъх и след две-три дълбоки глътки въздух се вмъкна след него.
— Отряд, равнис! — изрева Джакръм. Отрядът, вече строен, криво-ляво се подравни. Сержантът изкозирува толкова напористо, че Блауз отстъпи.
— Заловихме вражески патрул, сър! Положението е кофти, сър! Предвид смутните обстоятелства на ситуацията, сър, и понеже сега като ефрейтор Страпи взе, че духна, си нямате подофицер и тъй като съм стара фуражка с добро резюме, можете да ме мобилизирате като резерва по силата на Разпоредбите на Херцогинята, постановление 796, параграф 3 (а), алинея 2, сър, благодаря, сър!
— Какво? — оцъкли се Блауз, бавно осъзнавайки, че в цялата бъркотия пред него стоеше огромна червена куртка, която, изглежда, знаеше какво прави. — О! Да. Чудесно. Постановление 796, казвате? Абсолютно. Много добре. Действайте, сержант!
— Вие ли командвате тук? — излая Хоренц, изправяйки се.
— Да, аз, капитане — отвърна Блауз.
Хоренц го измери с поглед.
— Вие? — повтори той. В интонацията му се процеждаше презрение.
— Аз, сър. — Блауз присви очи.
— О, е, ами какво да се прави тогава. Този дебелак — Хоренц застрашително насочи пръст към Джакръм, — този кучи син ме заплаши с насилие! Над пленник! Окован! А това… момче — додаде капитанът, изплювайки думата срещу Поли — ме изрита в чатала и ме халоса така, че едва не умрях! Настоявам да ни освободите!
Блауз се обърна към Поли:
— Наистина ли изрита капитан Хоренц в „чатала“, Пръц?
— Ъ-ъ… дасър. По-точно му набих едно коляно, сър. И всъщност съм Пъркс, сър, макар че разбирам защо се объркахте.
— Той какво правеше тогава?
— Ъ-ъ… обгръщаше ме, сър. — Поли забеляза как веждите на Блауз хвръкнаха нагоре и се опита да обясни: — Бях временно дегизиран като момиче, сър, за да отклоня подозренията.
— А после си го… халосал?
— Да, сър. Веднъж, сър.
— Какво, за бога, те е прихванало, че не продължи?
— Сър? — изумя Поли, а Хоренц зяпна. Почти в екстаз, Блауз се обърна към Джакръм:
— А вие, сержант, действително ли посегнахте на капитана?
Джакръм пристъпи напред и стегнато изкозирува.
— Не де факто и де подобни, сър, съвсем не — каза той, приковал поглед в една точка на около кота дванайсет на далечната стена. — Само сметнах, че понеже е нахлул в страната ни, за да залови момците ни, сър, няма да е зле да изпита временно усещането за стрес и гнет, сър. Дума да няма, сър, аз не съм жесток човек.
— Разбира се, сержант — кимна Блауз, но сега в усмивката му се долавяше и нюанс на радостна злост.
— За бога, глупецо, не можеш да вярваш на тези тъпи селяндури, те са утайката на… — започна Хоренц.
— Вярвам, вярвам. — Блауз се разтресе от нервна възбуда. — Бих приел показанията им срещу вашите, дори да твърдят, че небето е зелено. И май излиза, че както са си такива невежи, са надвили едни от най-добрите злобенски войници със съобразителност и безстрашие. Безрезервно вярвам, че тепърва ще ни поднасят изненади…
— Никакъв проблем, само да си смъкнат панталоните — прошепна Маладикт.
— Млъкни! — изсъска Поли, след което пак трябваше да си прехапе ръката.
— Знам ви аз вас, капитан Хоренц — продължи Блауз и капитанът изглежда за миг се притесни. — Знам що за типове сте. Цял живот ми се е налагало да ви търпя. Надути грубияни с мозък в гащите! Смеете да нахлувате в галоп в страната ни и си мислите, че ще се уплашим от вас? Въобразявате си, че може да ми се жалвате от хората ми? Настоявате? Стъпили на родната ми земя?