— Капитане? — прошепна кавалерийският сержант на Хоренц, който се цъклеше с отворена уста към лейтенанта. — Скоро ще пристигнат…
— А — неопределено реагира Хоренц. После, изглежда, с известно усилие възвърна самообладанието си. — Подкрепленията пристигат — озъби се той. — Пусни ни сега, идиот такъв, и бих могъл да оправдая поведението ти с вродената ти тъпота. Иначе ще се погрижа нещата да се развият много, много зле за теб и твоите… ха… мъже.
— Решили сте, че седем кавалеристи не са достатъчни да се справят с шепа селячета? — удиви се Блауз. — Потите се, лейтенанте. Притеснен сте. Но нали ви идват подкрепления?
— Разрешете да се намеся, сър! — изрева Джакръм и направо продължи: — Мандраджии! Въоръжете се на проклетата секунда! Маладикт, върни на редник Гуум меча и му пожелай късмет! Карборунд, грабни една шепа от ония триметрови копия! Останалите…
— Има и такива, серж — обади се Маладикт. — Доста. Свалих ги от седлата на тия приятелчета. — Той вдигна ръце, във всяка от които държеше нещо подобно на големи самострели, лъскаво стоманени.
— Кавалерийски арбалети? — ахна Джакръм като дете, което отваря прекрасен подарък за Прасколеда. — Е, момци, ето това е награда за добродетелност и въздържание. Страшни машинки са тези. Хайде всеки да вземе по две!
— Не желая ненужна жестокост, сержант — подхвърли Блауз.
— Тъй верно, сър! — ухили се сержантът. — Карборунд! Първият, който влезе през тая врата, го искам закован на стената! — Улови погледа на лейтенанта и добави: — Но не прекалено силно!
… и в този момент някой почука на вратата.
Маладикт насочи двата самострела към нея. Карборунд взе по няколко копия във всяка ръка. Поли вдигна тоягата си — поне знаеше как да използва това оръжие. Другите момчета — и момичета — наизвадиха цялото снаряжение, с което успя да ги снабди Тройник Скалът. Настъпи тишина. Поли се озърна.
— Влез? — пробва тя.
— Да, бе, точно това ще свърши работа. — Джакръм подбели очи.
Вратата се отвори и дребен елегантен мъж внимателно пристъпи вътре. По осанка, десен и прическа доста приличаше на Мала…
— Вампир? — тихо възкликна Поли.
— О, по дяволите! — каза Маладикт.
Облеклото на новодошлия обаче беше странно. Носеше старомоден жакет без ръкави, по който бяха пришити многобройни джобове. През врата му беше увесена голяма черна кутия. Противно на всякаква логика той широко се ухили при вида на дузина оръжия, заплашващи да го надупчат на решето.
— Чудезно! — каза, повдигна кутията и разгъна три крачета, за да й направи статив. — Но… може ли тролът да зе мръдне малко наляво, моля?
— Ъ? — рече Карборунд. Отрядът се спогледа.
— Да, а ако зержантът бъде така любезен да се придвижи леко към центъра и да вдигне малко повече тия заби? — продължи вампирът. — Зупер! А вие, зър, ако може да направите гррррх…
— Гррррх? — озадачи се Блауз.
— Много добре! Зега е наистина звирепо…
Блесна ослепителна светкавица, последвана от кратък вик „О, по д…“ и от звъна на счупено стъкло.
На мястото на вампира стоеше малка купчинка прах. Примигвайки, Поли видя как прахът се издига и придобива очертанията на човешка фигура, която се превъплъти във вампира.
— Ей богу, наизтина мизлех, че новият филтър ще звърши работа — въздъхна той. — Е, човек зе учи доде е жив. — Той ги озари с усмивка и додаде: — А зега, моля, кой от ваз е капитан Хоренц?
Измина половин час. Поли все още не можеше да се ориентира. Не че не разбираше какво става. Проблемът беше, че преди да успее да разбере това, трябваше да разбере много други неща. Едно от тях беше идеята за „вестник“.
Блауз изглеждаше ту горд, ту разтревожен, но през цялото време нервен. Поли внимателно го наблюдаваше, отчасти защото той разговаряше с човека, който дойде след иконографиста. Беше облечен с широка кожена връхна дреха и бричове за езда и почти през цялото време си записваше разни неща в един тефтер, като от време на време хвърляше удивени погледи към отряда. Най-накрая Маладикт, който имаше добър слух, се оттегли от мястото си до стената и се примъкна към новобранците.
— Значи — снижи глас той, — малко е сложно, но… някой от вас да е чувал за вестници?
— Вторият ми братовчед Игор от Анкх-Морпорк ми е ражкажвал жа тия вештници. Те ша нещо като правителствено ижвештие.