Разнесе се слаб стон. Уозър, насред жалкото съдържание на мешката си, държеше машинката за кафе. Беше сплескана почти неузнаваемо.
— К-к-к… — започна тя.
Умът на Поли заработи на бързи обороти като воденично колело при наводнение. „После всички отнесохме багажа си в задната стая при сламениците, нали така? Значи нещата ни са останали там, докато се биехме с кавалеристите…“
— О, Уоз — простена Шафти — О, боже…
„Кой значи може да се е промъкнал през задната врата? Нямаше никой освен нас и кавалеристите. Може би някой е искал да ни шпионира и между другото да създаде малко неприятности…“
— Страпи! — извика тя. — Сигурно е бил той! Тоя дребен кръшкач се е натъкнал на кавалерията и после се е примъкнал назад да види какво ще стане! За бо… по дяволите, само той е ровил из багажа ни! О, хайде, де — добави тя, като видя облещените им физиономии — представяте ли си Уозър да открадне нещо? Пък и кога да го направи?
— Те нямаше ли да го вземат в плен? — обади се Тонкър, втренчила се в смачканата машинка в треперещите ръце на Уозър.
— Ако си е махнал кивера и куртката, е станал просто един тъп цивилен, нали? Или може да е казал, че е дезертьор. Може да е съчинил всякаква история — сви рамене Поли. — Знаете как се държеше с Уозър. И в моя багаж е бъркал. Откраднал ми е… нещо лично.
— Какво? — запита Шафти.
— Едно нещо, окей? Той просто е искал да… създаде неприятности. — Тя видя как осмислят казаното.
— Звучи убедително — рязко закима Маладикт. — Дребен кръшкач. Добре, Уоз, само извади кафето, пък аз ще се постарая да оправя…
— Н-няма к-к-к…
Той захлупи с ръце очите си.
— Няма кафе? — извика. — Моля ви, у някой да е кафето?
Последва поголовен тараш с поголовна липса на резултат.
— Няма кафе — зави Маладикт. — Изхвърлил е кафето…
— Хайде, момчета, трябва да сложим часови — отдалече се обади Джакръм. — Оправихте всичко, нали?
— Да, серж. Оз мисли, че… — започна Шафти.
— Объркали сме багажа, серж! — бързо се намеси Поли, стремейки се да отклони въпроса от всичко, свързано с липсващи къдрици. — Няма проблеми! Всичко е наред, серж. Няма грижи. Няма никакви проблеми. Няма… нищо, серж.
Джакръм премести поглед от слисания отряд към Поли и обратно, а после пак. Тя усети как погледът му я пронизва, приканвайки я да смени изражението си на безумна, неистова честност.
— Мда-а — проточи той. — Добре. Оправихте се, а? Много добре, Пъркс. Отряд, равнис! Мирно!
— Да, да, сержант, благодаря ви, но не смятам, че е необходимо да сме прекалено официални. — Блауз имаше доста блед вид. — Може ли да разменим две думи, като приключите? И мисля, че трябва да погребем, ъ-ъ, телата.
Джакръм изкозирува:
— Тъй верно, сър! Двама по желание да изкопаят гроб за онези злочести души! Гуум и Тют… какво прави той?
Лофти се бе навела над горящата въглищна пещ. На педя-две от лицето си държеше запален клон и го въртеше насам-натам, втренчена в пламъците.
— Аз ще се оправя, серж — Тонкър пристъпи към Уозър.
— Вие какво, да не сте женени? — обади се Джакръм. — Холтър, ти си на пост. Съмнявам се който и да е сторил това да се върне, но ако се върне, свиркай, ясно? Елате с Игор да ви покажа позициите.
— Няма кафе — изстена Маладикт.
— И без това е гаден боклук — подметна през рамо Джакръм. — Пръв приятел на войника е чашата горещ сладък чай.
Поли грабна канчето с водата за бръснене на Блауз и забързано се отдалечи. Това беше едно от нещата, които човек научава на служба: изглеждай зает. Като изглеждаш зает, никой не се замисля твърде дълбоко с какво точно си зает.
„Гадния, проклет Страпи! Взел е косата ми! Стига да може, ще се опита да я използва срещу мен, това е сигурно. То си е в негов стил. Какво ще направи сега? Е, ще гледа да е далеч от Джакръм, това също е сигурно. Ще изчаква някъде. И на мен ще ми се наложи.“
Отрядът се бе установил на лагер от подветрената страна. Предполагаше се да е място за отмора, понеже никой не беше спал кой знае колко предната нощ, но докато Джакръм разпределяше задълженията, им напомни:
— Има една стара военна поговорка, дето гласи: „Язък за теб.“
И дума не ставаше да се използва колибата, но имаше няколко покрити с чергило рамки, сглобени за навес на отсечените дърва. Онези, на които не бяха дадени задачи, лежаха върху натрупаните клони, които бяха гъвкави и не воняха, и във всеки случай бяха по-добри от пренаселените сламеници в казармата.
Блауз, бидейки офицер, имаше отделен навес. Поли бе скупчила наръч от клонки, за да направи нещо като подложка, която най-малкото беше гъвкава. Тя остави нещата му за бръснене и тръгна да си ходи…