Поли се засмъква надолу по склона и откри Блауз подпрян на едно дърво, леко прохъхрящ.
— А… Пъркс — изхриптя той. — Май че… астмата ми… се върна…
— Ще ви помагам по баира, сър. — Поли го хвана за ръката и го задърпа напред. — Може ли да хъхрите малко по-тихо, сър?
Малко по малко, къде с дърпане, къде с бутане, тя докара мъжа до дървото на Джакръм.
— Радвам се, че успяхте да се присъедините, сър! — изшептя сержантът, изкривил лице във влудяваща приветливост. — Ако бихте ни поизчакали тук, с Пъркс ще се изкатерим до…
— И аз идвам, сержант — настоя Блауз.
Джакръм се поколеба.
— Да, сър. Моите уважения, сър, но като влезем в схватка…
— Да вървим, сержант! — Лейтенантът се просна на земята и започна да пълзи напред.
— Дасър — мрачно промърмори Джакръм.
Поли също се запромъква напред. Тук тревата бе по-къса, изгризана от зайци, тук-таме с малки храстчета. Тя се помъчи да не вдига шум и се насочи към потракването. Миризмата на химикали се усили. Въздухът се насити с дим. Напредвайки, тя долови слаби отблясъци. Проточи врат.
На броени метри от нея силуетите на трима мъже се открояваха в нощта. Единият крепеше на рамото си голяма тръба, около метър и половина дълга, подпряна на триножник. Беше насочена към далечния хълм. На крачка-две зад мъжа стоеше голяма квадратна кутия. От процепите й се процеждаше светлина, а от малкия кюнец, забучен отгоре й, се кълбеше гъст дим.
— Пъркс, на три — обади се Джакръм вдясно от Поли. — Едно…
— Не мърдай, сержант — прошепна Блауз отляво.
Поли видя как Джакръм изумен обръща голямото си червендалесто лице:
— Сър?
— Стой на място — процеди лейтенантът. Над главите им потракването продължаваше.
„Военни тайни! — каза си Поли. — Съгледвачи! Врагове! А ние просто си зяпаме! Все едно да стоиш да гледаш как шурти кръв от артерия.“
— Сър! — изсъска Джакръм, едва удържайки яростта си.
— Стой на място, сержант! Това е заповед — невъзмутимо отвърна Блауз.
Джакръм притихна под привидното спокойствие на вулкан пред изригване. Щракането неумолимо продължаваше. Сякаш нямаше край. До Поли сержантът се пенеше и зъбеше като куче на каишка.
Щракането спря. Поли дочу приглушен разговор.
— Сержант Джакръм — прошепна Блауз, — можете да ги „отнесете“ с пълна скорост!
Джакръм се изстреля от тревата като яребица.
— Напред, момчета! В атака!
Когато Поли скочи и се втурна напред, първата й мисъл бе, че разстоянието изведнъж се оказа доста по-голямо, отколкото изглеждаше.
И тримата мъже се бяха обърнали при вика на Джакръм. Онзи с тръбата вече я бе пуснал и посягаше към меча си, но Джакръм го връхлетя като лавина. Мъжът направи грешката да се съпротивлява. Краткият сблъсък на мечове премина в меле, а сержант Джакръм сам по себе си бе достатъчно смъртоносно меле.
Вторият мъж профуча покрай Поли, но тя се бе спуснала към третия. Той се отдръпна, все още тъпчейки устата си, обърна се да избяга и се озова лице в лице с Маладикт.
— Не му давай да преглътне! — извика Поли.
Ръката на Маладикт се протегна и повдигна съпротивляващия се човек за врата.
Операцията щеше да е перфектна, ако не бяха дохвърчали останалите, вложили всичките си усилия да щурмуват и останали без грам сила да спрат. Имаше сблъсъци.
Заловеният повали Маладикт с ритник в гърдите и се опита да избяга, но се заби в Тонкър. Поли прескочи Игорина, едва не се препъна в падналата Уозър и отчаяно се хвърли към противника, който вече се измъкваше пълзейки. Беше извадил нож и го размахваше обезумяло пред нея, хванал с другата ръка гърлото си, от което излизаха гъргорещи звуци. Тя изби ножа му, изтича зад него и го удари с все сила по гърба. Той политна напред. Преди Поли да успее да го сграбчи, една ръка го пое като перце и гласът на Джакръм прогърмя:
— Не може да оставим нещастника да се задави до смърт, Пъркс! — Другата му ръка се заби в корема на мъжа с шум като мръвка, плесната върху плоча. Мъжът кръстоса очи, нещо голямо и бяло излетя от устата му и профуча над рамото на Джакръм.
Сержантът го пусна и се обърна към Блауз:
— Сър, възразявам, сър! — Гласът му трепереше от гняв. — Лежахме там и гледахме как тия дяволи изпращат кой знае какви съобщения, сър! Шпионски, сър! Можехме да ги пипнем още тогава, сър!
— И после, сержант? — попита Блауз.
— Какво после?
— Не смятате ли, че хората, с които говореха, нямаше да се зачудят какво се е случило, ако съобщенията им бяха прекъснали насред изречението?