— Направихте го пак!
— Какво? Какво?
— Ритнахте го пак!
— Не, не съм!
— Сержант, дадох ви заповед!
— И?
— Чаят пристига! — бодро обяви Поли.
Двамата се обърнаха. Израженията им се смениха. Ако бяха птици, перата им щяха да се уталожат.
— А, Пъркс — прокашля се Блауз. — Много добре.
— Да… добро момче — съвзе се Джакръм.
Присъствието на Поли, изглежда, понижи температурата. Двамата мъже отпиха от чая си и се спогледаха предпазливо.
— Сигурно сте забелязали, сержант, че мъжете носеха тъмнозелената униформа на първи батальон от злобенския петдесет и девети стрелочен полк. Авангарден стрелочен батальон — натърти Блауз с хладна вежливост. — Това не е шпионска униформа, сержант.
— Дасър? Значи отдавна не са прали униформите си, сър. Копчетата им изобщо не лъщят, сър!
— Патрулирането зад вражеските линии не е шпионаж, сержант. И вие трябва да сте го правили навремето си.
— Повече пъти, отколкото можете да изброите, сър! И знаех прекрасно, че ако ме хванат, яко ще ми сритат задника. Но стрелците са най-кофти, сър. Мислиш си, че си в безопасност в строя, а в следващия миг се оказва, че някакъв кучи син, клекнал в храстите на някой хълм, е смятал въздушни съпротивления и разстояния и е пуснал стрела точно в главата на другаря ти. — Той вдигна големия причудлив лък. — Виждате ли какви неща имат? Бърлей и Силенвръката Номер Пет Извит Назад, направен в проклетия Анкх-Морпорк. Истински убиец. Предлагам да му дадем избор, сър. Може да ни каже каквото знае и да пукне лесно. Или да си трае и да пукне трудно.
— Не, сержант! Той е вражески офицер, пленен в битка и имащ право на справедливо отношение.
— Не, сър. Той е сержант, а те не заслужават изобщо никакво уважение, сър. Аз поне трябва да знам. Те са лукави и коварни, ако изобщо ги бива. Нямаше да възразявам, ако беше офицер, сър. Но сержантите са хитри.
Овързаният пленник загрухтя.
— Отпуши му устата, Пъркс — каза Блауз. Инстинктивно, макар и инстинктът да беше само на няколко дни, Поли погледна Джакръм. Той сви рамене. Тя махна парцала.
— Ще говоря! — изхриптя пленникът, плюейки памучни вълма. — Но не на тая бъчва мас! Ще говоря с офицера. Дръжте този далеч от мен!
— Не си в позиция да преговаряш, войниче! — изръмжа Джакръм.
— Сержант! — намеси се лейтенантът. — Убеден съм, че има доста неща, за които да се погрижите. Моля, направете го. Изпратете още двама тук. Не може да направи нищо срещу четирима ни.
— Но…
— Това беше още една заповед, сержант!
След като Джакръм яростно закрачи към лагера, Блауз се обърна към пленника:
— Как се казвате, войнико?
— Сержант Тауъринг, лейтенант. И ако сте разумен мъж, ще ме освободите и ще се предадете.
— Да се предадем? — повтори Блауз, а Игорина и Уозър дотичаха на поляната, въоръжени и паникьосани.
— Ами да. Ще кажа добра дума за вас, когато момчетата ни настигнат. Не ви се ще да знаете колко мъже ви търсят. Може ли да пийна, моля?
— Какво? О, да. Разбира се — притесни се Блауз, сякаш бе уличен в проява на лошо възпитание. — Пъркс, донеси малко чай за сержанта. Защо ни търсят, моля?
Тауъринг го изгледа накриво.
— Вие не знаете ли?
— Не — хладно отвърна лейтенантът.
— Вие наистина не знаете? — Тауъринг се разхили. Бе дразнещо спокоен за овързан човек, а Блауз твърде обезпокоително звучеше като любезен, но притеснен домакин, опитващ се да изглежда твърд и решителен. Поли сякаш гледаше дете, блъфиращо на покер срещу човек на име Док.
— Не искам да си играем игрички, войнико. Стига вече!
— Всички знаят за вас, лейтенант. Вие сте чудовищната команда, така си е! Без да се обиждате, разбира се. Казват, че имате трол и вампир, че и Игор, и върколак. Казват, че… — започна да се киска — … казват, че сте заловили принц Хайнрих с все охраната му и че сте му задигнали ботушите, и сте го пратили да си припка гол-голеничък!
От един от недалечните храсти пропя славей. За известно време, необезпокояван. После Блауз се окопити:
— А, не, всъщност имате грешка. Човекът беше капитан Хоренц…
— Да, бе, точно така, като че ли ще ви каже кой е, като сте му насочили мечове! Чух от един приятел, че сте го сритали в наденицата-с-двата-домата, но още не съм видял снимката.
— Някой е снимал как са го сритали? — изписка Поли, потънала във внезапен ужас.
— Не, не това. Но навсякъде се разнасят копия на окованата му особа, а чух, че били пратени по мрежата и до Анкх-Морпорк.
— Той… той разгневен ли е? — потрепери Поли, проклинайки Ото Вик и снимките му.