Тонкър се втренчи в очите й почти с подигравка към невинността й.
— Според нас понякога са я заключвали в специалната стая. Така е то в техникума. Ако не станеш като камък, се чалваш.
— Сигурно с радост сте си тръгнали — беше всичко, което успя да измисли Поли.
— Прозорецът в мазето беше отключен — сви рамене Тонкър. — Но аз обещах на Тилда, че следващото лято ще се върнем.
— О, значи не е било чак толкова зле, а? — Поли с благодарност се поотпусна.
— Не, тогава ще гори по-добре — каза другото момиче. — Някога да си се натъквала на Отец Джуп?
— О, да — каза и чувствайки, че от нея се иска нещо повече, добави: — Понякога идваше за вечеря, когато майка ми… понякога идваше за вечеря. Малко надут, но иначе изглеждаше наред.
— Да — кимна Тонкър. — Биваше го да изглежда.
Още веднъж разговорът бе пресечен от тъмна бездна, която дори трол не можеше да премости. Единственото, което можеше да се направи, бе да се дръпне от края.
— Най-добре да ида да видя лей… рупърта — стана Поли. — Много ти благодаря за супата.
Тя се спусна надолу през сипея и брезовия гъстак, докато стигна поточето, ромолящо през дерето. И там като някакъв ужасен речен бог стоеше сержант Джакръм.
Червената му куртка, като палатка за няколко по-дребни мъже, беше опъната върху близкия храст. Той самият седеше на един камък, свалил риза и провесил надолу тиранти, така че само един жълтеникав вълнен потник спасяваше света от гледката на голите му гърди. Поради някаква причина обаче не беше свалил кивера си. Бръснарските му принадлежности, сред които бръснач като малко мачете и четка, с която човек може да маже тапети, лежаха на камъка до него.
Джакръм плакнеше краката си в потока. Вдигна поглед, когато Поли наближи, и кимна приветливо:
— Добрутро, Пъркс! Не бързай. Никога не бързай за рупъртите. Поседни малко. Свали си ботушите. Дай възможност на краката си да усетят свежия въздух. Грижи се за краката си и краката ти ще се грижат за теб! — Той измъкна големия си сгъваем нож и тютюна за дъвчене. — Сигурен ли си, че не искаш малко?
— Не, серж, благодаря. — Поли седна на един камък на отсрещната страна на потока, който беше само няколко стъпки широк, и започна да си смъква ботушите. Сякаш й бяха заповядали. Но освен това в момента усещаше, че има нужда от ударното въздействие на чистата, студена вода.
— Добро момче! Гаден навик. По-зле е и от пушенето — сподели Джакръм, изрязвайки парче. — Още от съвсем млад го почнах. Ама е по-добре, отколкото да запалиш през нощта, схващаш ли? Щото не си издаваш мястото. Разбира се, налага се да плюеш доста често, ама плюенето в тъмното не личи.
Поли натопи крака. Ледената вода наистина й подейства освежително. Сякаш я върна към живот. Сред дърветата из дерето пееха птички.
— Кажи го, Пъркс! — обади се Джакръм след малко.
— Какво да кажа, серж?
— О, по дяволите, Пъркс, денят е хубав, не го оплесквай! Видях как ме гледаше.
— Е, добре, серж. Това снощи си беше умишлено убийство.
— Нима? Докажи го — спокойно отвърна той.
— Е, не мога, нали? Но беше умишлено. Дори пратихте Игор и Уозър да го охраняват. Дето хич не ги бива с оръжията.
— Колко трябва да ги бива, как мислиш? Четирима от вас срещу овързан човек? Бъркаш. Онзи сержант си беше мъртъв в момента, в който го заловихме, и си го знаеше. Само проклет гений като нашия рупърт можеше да го накара да си въобрази, че има шанс. Ние сме в джунглата, момко. Какво щеше да прави Блауз с него? На кого щеше да го предаде? Щеше ли да го размъква с нас? Или да го върже на дърво и да го остави да рита вълците докато остане без сили? Много по-джентълментско от кротка последна цигара и китка босилек, което той очакваше, и аз му го дадох.
Джакръм бутна тютюна в устата си.
— Знаеш ли каква е главната цел на военното обучение, Пъркс? — продължи. — На всичкото това крещене от дребни тъпунгери като Страпи? Да ви превърне в мъже, които при заповед без колебание ще забият ножа в някой нещастник като онзи, дето, видиш ли, носи грешната униформа. Той е като теб, ти си като него. Той всъщност не иска да те затрие и ти всъщност не искаш да го затриеш. Но ако ти не го убиеш пръв, той ще го стори. Това е то. Не става лесно без обучение. Рупъртите не минават през това обучение, щото са джентълмени. Е, дума да няма, аз категорично не съм джентълмен и ще убивам, когато трябва, и щом казах, че ще ви пазя, никой проклет рупърт няма да ми попречи. Той ми даде уволнителното! — додаде Джакръм, червен от възмущение. — На мен! И очаква да му благодаря! Всички рупърти, при които съм служил, имаха достатъчно акъл да напишат „Грешен адрес“, „На далечна мисия“ или нещо от сорта и да го върнат обратно по пощата, но не и той!