Поли остана с отворена уста. Беше предложила да излъжат, но… чак пък?
— Наистина? Защо тогава е едва лейтенант? — запита вестникарят.
— А-а, виждам, че не може човек да ви залъже, сър. — Джакръм излъчваше осведоменост. — Да, сър, странно е, че се представя за лейтенант. Все пак, смея да кажа, сигурно си има причини, а? Както и Хайнрих се обяви за капитан, нали? — Той потупа с пръст носа си. — Всичко виждам, сър, и дума не обелвам!
— Успях само да открия, че е вършел някаква чиновническа работа във вашето ЦУ, сержант. — Поли забеляза как дьо Слов полека заизмъква тефтера си.
— Да, сигурно точно това бихте открили, сър — каза Джакръм с огромно конспираторско смигване. — А после, сър, когато нещата съвсем се оплетоха, го пратиха насам. Направо го пуснаха, сър. Ама моя милост, аз нищичко не знам, сър.
— Той какво, да не експлодира?
— Ха-ха, това си го биваше, сър! — подхвърли Джакръм. — Не, сър. Той преценява ситуациите. Аз лично не ги разбирам тия работи, сър, щото не съм голям мислител, но те пилците се броят наесен, а оная вечер ни нападнаха осем… двайсет злобенски кавалеристи, сър, а лейтенантът просто за миг прецени ситуацията и намуши петима от мръсниците, сър. Като шишкебап, сър. На вид е мек като гъба, но ако се разяри, става смъртоносен вихър. Разбира се, това не сте го чули от мен, сър.
— И командва шепа новобранци, сержант? Не ми се струва особено логично.
— Новобранци, които заловиха куп елитни кавалеристи, сър — с обида в гласа изтъкна Джакръм. — Това е то, лидер! Удари ли часът, той е на място, сър. Аз съм просто един обикновен войник, сър, виждал съм ги к’ви ли не да идват и да си отиват. Дума да няма, не съм от мъжете, дето лъжат, сър, ама като гледам лейтенант Блауз, не мога да се начудя.
— На мен само ми се стори объркан — сподели дьо Слов, но с нотка неувереност.
— Претърпя леко сътресение, сър. Понесе удар, който щеше да повали по-слаб човек, но той все пак се изправи на крака. Удивително, сър!
— Хмм! — дьо Слов си записа нещо.
Каруцата премина с плясък плиткото поточе и затрополи по дерето. Лейтенант Блауз седеше на един камък. Беше се постарал над вида си, но мундирът му бе мърляв, ботушите — кални, ръката му — подута, а ухото, въпреки грижите на Игорина, все още възпалено. Беше поставил меча през коленете си. Джакръм полека спря каруцата до близкия брезов гъстак. И четиримата вражески пленници стояха овързани до скалата. С изключение на тяхното присъствие лагерът изглеждаше пуст.
— Къде са останалите ви хора, сержант? — прошепна дьо Слов, смъквайки се от капрата.
— О, наоколо са, сър. Наблюдават ви. Май няма да е зле да не правите резки движения, сър.
Никой друг не се виждаше… докато Маладикт не се открои от пейзажа.
Хората всъщност никога не се заглеждат, знаеше Поли. Те поглеждат. А онова, което допреди миг беше храст, сега стана ефрейтор Маладикт. Поли се втренчи. Беше изрязал дупка насред старото си одеяло, а калта и зелените петна от тревата по плесенясалото сиво го превръщаха в част от пейзажа до момента, в който изкозирува. Беше закачил и клонки по шапката си.
Сержант Джакръм се опули. Поли всъщност за пръв път виждаше истинско опулване, но сержантът имаше данните да се класира на шампионат. Тя усети как той си поема въздух, насъбирайки ругатни за подобаващо гръмовно избухване… и в следващия момент си спомня, че играе шишкавия сержант Веселяшко и че това не е моментът да се превърне в сержант Избухливко.
— Лудо-младо, а? — изкикоти се той към дьо Слов. — Какво ли ще измислят след малко?
Дьо Слов кимна нервно, издърпа снопче вестници изпод седалката си и се запъти към лейтенанта.
— Господин дьо Слов, нали? — изправи се Блауз. — Пъркс, може ли да спретнем чаша ъ-ъ „жълтуга’“ за господина? Добро момче. Моля, заповядайте на някой камък, сър.
— Радвам се, че ме приехте, лейтенант — поде вестникарят. — А вие, изглежда, сте водили войни! — добави той с опит за шегобийство.
— Не, тази ми е първата — отвърна Блауз в недоумение.
— Имах предвид, че сте ранен, сър!
— А, това ли? О, дреболия. За съжаление сам си докарах това на ръката. При тренировка, нали знаете?
— Значи сте левак?
— О, не.
Поли, плакнейки една чаша, чу Джакръм да подхвърля с половин уста:
— Трябваше да видите другите двама, сър!
— Осведомен ли сте за развоя на войната, лейтенант? — подхвана дьо Слов.
— Вие ми кажете, сър.
— Цялата ви армия е парализирана в долината на Нек. По-точно е окопана извън обсега на оръдията в крепостта. Другите ви фортове по границата са превзети. Гарнизоните при Дрерп, Глиц и Арблат също. Доколкото знам, лейтенант, вашият отряд е последната брънка от армията ви. Поне — додаде той — единствените, които все още се бият.