— Той не е моят приятел, серж.
— Е, добре, де, нали си на „ти“ с писането и четенето — замърмори Джакръм. — Не може да имаш вяра на хора, които се занимават с тия неща. Те си правят гаргара със света и накрая излиза, че всичко, което знаеш, е грешно.
Отново стигнаха дерето. Отрядът беше наизлязъл от скривалищата си и по-голямата част се бе насъбрала около единия от вестниците. За пръв път Поли видя Снимката.
Всъщност бяха излезли доста добре, особено Шафти и Уозър. Поли бе почти скрита от туловището на Джакръм. Но зад тях се виждаха смръщените кавалеристи, чиито изражения сами по себе си бяха картинка.
— Тонкър е доста впечатляваща — подметна Игорина, която не фъфлеше толкова, когато наблизо не слухтяха офицери.
— Мислите ли, че подобна снимка е Поругание в очите на Нуган? — притеснено запита Шафти.
— Сигурно — разсеяно отвърна Поли. — То какво ли не е. — Тя отмести поглед към текста под снимката. Беше пълен с изрази като „храбри селячета“, „унижение на едни от най-добрите кавалеристи на Злобения“ и „ужилено самолюбие“. Стана й ясно защо това бе предизвикало толкова проблеми.
Прелисти набързо останалите страници. Бяха претъпкани със странни истории за места, за които никога не бе чувала, и със снимки на хора, които не познаваше. Но една от страниците бе плътно запълнена със сив текст под доста по-голямо заглавие, което гласеше:
Наслуки погледът й ловеше фрази в морето от букви: „безпощадни нашествия в съседните страни“, „заслепени поклонници на обезумял бог“, „насилническа особа“, „безчинство след безчинство“, „пренебрегване на международното мнение“…
— Момчета, не четете тия боклуци, не се знае кой ги е писал — весело подхвърли сержант Джакръм, приближавайки към тях. — Всичко е лъжи. Тръгваме след точно… ефрейтор Маладикт!
Маладикт, появявайки се иззад дърветата, вяло отдаде чест. Все още беше с нахлузено през главата одеяло.
— Какво правиш без униформа?
— Отдолу съм с униформа, серж. Не искаме да ни забележат, нали? Така ставаме част от джунглата.
— Това е гора, ефрейтор! А без проклетите униформи как, по дяволите, ще различаваме своите от врага?
Маладикт запали цигара, преди да отвърне.
— Мен ако питате, серж, врагът е всичко освен нас.
— Един момент, сержант — намеси се Блауз, който бе вдигнал очи от един вестник и наблюдаваше явлението с особен интерес. — Има прецеденти в миналото, знаете. Генерал Сонг Санг Ло е повел армията си предрешена като поле слънчогледи, а генерал Тактикус веднъж е заповядал на един батальон да се дегизира като смърчове.
— Слънчогледи? — процеди Джакръм с тон, от който преливаше презрение.
— И двете акции са били успешни, сержант.
— Без униформи? Без кокарди? Без нашивки, сър?
— Вие вероятно бихте могли да минете за извънредно голям цвят? — предложи Блауз, а лицето му не издаде и намек за шега. — Навярно сте провеждали акции нощем, когато всички отличителни знаци са невидими?
— Дасър, ама нощем си е нощем, сър, а пък слънчогледите са… слънчогледи, сър! Нося тая униформа вече над петд… цял живот, сър, и да се мъкнем наоколо без униформи си е направо позор! Сякаш сме шпиони, сър! — Лицето на Джакръм бе преминало от червено в пурпурно и Поли с удивление откри сълзи в ъгълчетата на очите му.
— Как може да сме шпиони, сержант, в собствената ни страна? — спокойно запита Блауз.
— Точка за елти, серж! — обади се Маладикт.
Джакръм се обърна като бик в клетка, след което, за удивление на Поли, сведе глава. Но удивлението й не бе за дълго. Познаваше мъжа. Не знаеше какво, но в Джакръм имаше нещо, което го издаваше. Беше в погледа му. Той можеше да лъже със съвършено честен и спокоен поглед като на ангел. И ако се правеше, че отстъпва, бе наистина само за да вземе преднина впоследствие.
— Добре, де, добре — въздъхна той. — Дума да няма, не съм от мъжете, които не се подчиняват на заповеди! — А очите му блещукаха.
— Чудесно, сержант — отзова се Блауз.
Джакръм зае стойка мирно.
— Но не искам да бъда слънчоглед!
— За щастие в района има само иглолистни, сержант.
— Добре отбелязахте, сър. — Джакръм се обърна към паникьосания отряд и изрева: — Е, добре, последна трошичка! Чухте човека! Смърчосайте се!
Измина час. Доколкото Поли успя да се ориентира, бяха тръгнали към планините, но описаха широк полукръг, така че излязоха на няколко километра зад пътя, по който бяха дошли. Блауз ли водеше, или беше оставил това на Джакръм?