Никой не се оплакваше.
Лейтенантът обяви почивка в един брезов гъсталак, което удвои обема на гъсталака. Можеше да се каже, че камуфлажът е сполучлив, тъй като ярките червени и бели цветове се съчетаваха добре със зелено-сивите. Извън това думи не оставаха.
Джейд бе изчегъртала боята си и тъй или иначе си беше сиво-зелена. Игорина приличаше на ходещо храстче. Уозър трепереше точно като трепетлика и листата й непрекъснато шумоляха. Останалите бяха направили повече или по-малко удачни опити, като Поли бе доста горда от собствените си усилия. Джакръм бе дървоподобен горе-долу колкото голяма червена гумена топка. Поли подозираше, че тайно е лъснал всичкия месинг по себе си. Всяко дръвче държеше в клонче или ръка по чаша чай. Все пак бяха спрели за пет минути.
— Момчета — произнесе Блауз, сякаш току-що бе достигнал това заключение, — може би предполагате, че се насочваме обратно към планините, за да съберем армия от дезертьори. Всъщност това е уловка за господин дьо Слов! — Той поспря, очаквайки реакция. Те продължиха да се пулят в него. Блауз продължи: — Ние всъщност продължаваме похода си към долината на Нек. Това е последното, което врагът ще очаква от нас!
Поли хвърли поглед към сержанта. Той се подсмихваше.
— Доказано е, че малобройни, леко въоръжени сили могат да проникнат там, където батальон не може — продължи Блауз. — Момчета, ние ще бъдем тези сили! Така ли е, сержант Джакръм?
— Тъй вярно, сър!
— Ще се стоварим като чук върху силите, по-малобройни от нас — щастливо обяви Блауз.
— Тъй вярно, сър!
— А спрямо онези, които ни превъзхождат, тихо ще се слеем с гората…
— Тъй вярно, сър!
— Ще се прокраднем покрай постовете им…
— Точно така, сър!
— … и ще завземем некската крепост под носовете им!
Чаят на Джакръм се разплиска по тревата.
— Смея да кажа, че врагът ни се чувства неуязвим, защото владее тежко въоръжен форт на скалист зъбер с по сто метра високи и двайсет метра дебели стени — продължи Блауз, сякаш половината гора не разливаше чая си, — но ще бъде изненадан!
— Добре ли сте, серж? — прошепна Поли. Джакръм издаваше странни гърлени звуци.
— Някой има ли някакви въпроси? — завърши Блауз.
Игорина вдигна клонче.
— Как ще проникнем, сър?
— А! Добър въпрос — обърна се Блауз. — Всичко ще стане ясно, като му дойде времето.
— Въздушна кавалерия — изтърси Маладикт.
— Моля, ефрейтор?
— Летящи машини, сър! Няма да разберат откъде ще им дойдем! Снижаваме се с бръснещ полет, очистваме ги и отпрашваме!
Блауз посбърчи вежди:
— Летящи машини?
— Видях една рисунка от някакъв на име Леонард да Куирм. Нещо като… летяща вятърна мелница. Също като грамадно витло, порещо небето…
— Не мисля, че ще ни трябват такива, но благодаря за предложението — кимна Блауз.
— Да, щото и тук долу яко са ни подпрали, сър! — възвърна си дар-словото Джакръм. — Сър, та те са само шепа новобранци, сър! Всичките тия приказки за чест и свобода и прочее, те бяха само за пред драскача, нали? Добра идея, сър! Да, хайде да идем в долината на Нек и да се промъкнем при останалите момчета. Там ни е мястото, сър. Не може да говорите сериозно да превземем крепостта, сър! Не бих се наел и с хиляда мъже!
— Аз бих се наел с дузина, сержант.
Очите на Джакръм щяха да изхвръкнат.
— Нима, сър? И какво ще прави редник Гуум? Ще затрепери над тях? Младият Игор ще ги позакърпи, а? Редник Холтър ще ги изгледа гаднярски? В тях има хляб, сър, но не са мъже!
— Генерал Тактикус казва, че съдбата на битката може да се реши и от един човек на място, сержант — спокойно възрази Блауз.
— Придружен от доста повече войници отколкото другия нещастник, сър — настоя Джакръм. — Сър, трябва да отидем при останалите! Може и да са в капан, а може и да не са. Всички тия приказки, дето не искали да ни премажат, сър, са пълни глупости. Целта е да победим, сър. Ако са спрели нападенията, то е понеже се страхуват от нас. Трябва да сме там долу. Там е мястото за зелени новобранци, сър, където могат да се учат. Врагът ги търси, сър!
— Ако генерал Фрок е сред пленените, крепостта ще е там, където го държат — каза Блауз. — Струва ми се той е бил първият офицер, при когото сте служили като сержант, прав ли съм?
Джакръм се поколеба.
— Прав сте, сър — призна накрая. — И беше най-тъпият лейтенант, който съм срещал. С едно изключение.
— Сигурен съм, че има таен вход за крепостта, сержант.
Спомените сръгаха Поли. Ако Пол беше жив, значи беше в крепостта. Тя улови погледа на Шафти. Момичето й кимна. Явно мислеше за същото. Не говореше много за своя… годеник и Поли се замисли доколко официална бе уговорката им.