— Все пак изрично цитирахте, серж — напомни му Поли.
— Е, и? Офицерите трябва да вярват каквото им се каже. А и се усмихна! Видя ли го? Сгащи ме и ми се усмихва! Мисли си, че ме е хванал натясно, само щото ме сгащи!
— Но това си беше лъжа, серж.
— Не беше, Пъркс! Не е лъжа, когато е за офицери! То е представяне на нещата така, както те си мислят, че трябва! Не можеш да ги оставиш да почнат сами да си проверяват! Остават с погрешни представи! Казах ти, всички ще изгинем зарад него. Да нападнем проклетата крепост? Тоя е чалнат!
— Серж! — настоятелно рече Поли.
— Да, какво?
— Сигнализират ни, серж!
На далечния хълм, трепкайки като ранна вечерница, просветваше бяла светлина.
Блауз сведе телескопа си.
— Повтарят „ДС“ — измърмори той. — Май че тези по-дългите паузи са като насочват тръбата в различни посоки. Търсят съгледвачите си. „Де Сте“, разбирате ли? Редник Игор?
— Шър?
— Знаеш как работи тази тръба, нали?
— О, да, шър. Шамо се жапалва пламъче в кутията и пошле прошто се нашочва и щраква.
— Няма да им отговаряте, нали, сър? — ужаси се Джакръм.
— Напротив, сержант — оживено отвърна Блауз. — Редник Карборунд, моля да сглобиш тръбата. Меникъл, моля, донеси фенера. Ще трябва и да прочета кодовете.
— Но това ще издаде позицията ни!
— Няма, сержант, защото, при все че този термин може и да не ви е познат, възнамерявам да извърша онова, което наричат „лъжа“. Игор, убеден съм, че имаш някакви срязващи пособия, но бих предпочел да не опитваш да повториш фразата.
— Имам някои от уштройштвата, които шпоменахте, шър — непреклонно отвърна Игорина.
— Добре. — Блауз се озърна. — Тъмнината вече е почти катранена. Идеално. Вземи одеялото ми и изрежи, ъ-ъ, седемсантиметрова дупка в него, а после го завържи пред тръбата.
— Това ще жакрие повечето шветлина, шър!
— Определено. На това се гради планът ми — гордо рече лейтенантът.
— Сър, ще видят светлината, ще разберат, че сме тук — каза Джакръм, сякаш повтаряше на малко дете.
— Нали обясних, сержант. Ще излъжа.
— Как ще излъжете, когато…
— Благодаря за помощта ви, сержант, засега това е всичко — прекъсна го Блауз. — Готови ли сме, Игор?
— Почти шъвшем, шър. — Игорина привързваше одеялото около края на тръбата. — Готово, шър. Шамо кажете кога да жапаля.
Блауз разгърна тънката книжка.
— Готов ли си, редник?
— Ъхъ — отвърна Джейд.
— Като кажа „дълго“, натискаш ръчката, броиш до две и пускаш. Като кажа „късо“, натискаш, отброяваш едно и пак пускаш. Разбра ли?
— Ъхъ, елти! Мога да я натисна и за много, ако искаш — предложи Джейд. — Едно, две, много, още. Бива ме с броенето. Мога до колкото щеш. Само кажи.
— До две е достатъчно. А ти, редник Гуум, вземи телескопа ми и следи за дълги и къси примигвания на онази светлинка там, ясно?
Поли зърна лицето на Уозър и бързо предложи:
— Нека аз, сър!
Малка бяла ръчица докосна рамото й. В мизерните отблясъци на опушения фенер очите на Уозър искряха със светлината на убеждението.
— Херцогинята сега направлява стъпките ни — промълви тя и взе телескопа от лейтенанта. — Това, което правим, е нейно дело, сър.
— Нейно ли е? О. Ами… това е добре.
— Тя ще благослови този инструмент за далечно виждане, който ще използвам.
— Наистина ли? — нервно отвърна Блауз. — Много добре. А сега… готови ли сме? Изпратете следното… дълго… дълго… късо…
Капачето в тръбата щракаше и хлопаше, докато съобщението проблясваше в небето. Когато тролът сведе тръбата, за половин минута всичко потъна в тъмнина. А после:
— Късо… дълго… — започна Уозър.
Блауз доближи листата до лицето си, мърдайки устни, докато се взираше под мъждукащите лъчи, процеждащи се през кутията.
— К… С… В — прочете той. — И М… И… С… Г… П…
— Това не е съобщение! — изръмжа Джакръм.
— Напротив, искат да разберат къде сме, защото трудно виждат светлината ни! Предайте следното… късо…
— Възразявам, сър!
Блауз отпусна листовете с кодовете.
— Сержант, опитвам се да кажа на съгледвачите ни, че сме на тринайсет километра по-далеч, отколкото сме в действителност, разбирате ли? И съм сигурен, че ще ни повярват, тъй като изкуствено намалих потока светлина, излъчван от нашето устройство, разбирате ли? И ще им кажа, че съгледвачите им са забелязали много нови попълнения и дезертьори да се насочват към планините и са тръгнали след тях, разбирате ли? Правя ни невидими, разбирате ли? Разбирате ли, сержант Джакръм?
Отрядът затаи дъх.