Поли си отдъхна с облекчение. Сержант Джакръм се разсмя:
— Бога ми, сър, човек се маскира като перачка, за да се измъкне отнякъде! Военно правило!
— Ако влезе мъж, той може да обезоръжи пазачите до портата, да разузнае ситуацията от военен аспект и да вкара останалите вътре! — въодушеви се Блауз. — Ако това стане през нощта, мъжаги, до сутринта може вече да държим ключови позиции!
— Но това не са мъжаги, сър! — извика Джакръм. Поли се обърна. Сержантът гледаше право в нея, право през нея. Ох, за бо… искам да кажа… мътните го взели… той знае…
— Моля, сержант?
— Те са… моите мънички момченца, сър. — Джакръм смигна на Поли. — Окумуш момчета, пълни с жар, но не ги бива да режат гърла и промушват сърца. Те се включиха за копиеносци, сър, в редовната войска. Като се записваха, им рекох: „Вие сте малките ми момченца и аз ще се грижа за вас.“ Няма да стоя и да гледам как ги водите към сигурна смърт!
— Това решение го взимам аз, сержант! Такива са „превратностите на съдбата“. Кой в съдбовния момент не е готов да жертва живота си за родината?
— В почтена открита борба, сър, а не като го бият по главата куп гадняри за това, че се промъква из форта им. Знаете, че никога не съм бил „за“ шпионите и да си крием униформата, сър, никога!
— Сержант, нямаме избор! Трябва да се възползваме от „високата вълна“!
— Наясно съм с вълните, сър. Те изхвърлят малките рибки на сухо! — Сержантът стана, стиснал юмруци.
— Вашата загриженост за момчетата ви прави чест, сержант, но на нас ни предстои…
— Геройски подвиг, сър? — Джакръм плю в огъня в полуразрушеното огнище. — По дяволите, сър, това е просто начин да умреш, ама славно!
— Сержант, вашето неподчинение става…
— Аз ще отида — тихо каза Поли.
И двамата спряха, обърнаха се и се втренчиха.
— Аз ще отида — повтори Поли по-високо. — Някой трябва да го направи.
— Не ставай глупав, Пъркс! — сопна се Джакръм. — Не знаеш какво е там вътре, не знаеш какви стражи чакат точно зад вратата, не знаеш…
— Значи ще разбера, серж, нали? — Поли се усмихна отчаяно. — Може пък да стигна донякъде, откъдето ще ме виждате, и да изпратя сигнал, или…
— По този въпрос поне сержантът и аз сме на едно мнение, Пъркс — намеси се Блауз. — Наистина, редник, това просто няма да стане. О, да, ти безсъмнено си храбър, но какво те кара да мислиш, че имаш шанс да минеш за жена?
— Ами, сър… моля?
— Твоят патриотизъм няма да остане незабелязан, Пъркс — усмихна се Блауз. — Но нали знаеш, добрият офицер наблюдава хората си. Трябва да кажа, че съм забелязал в теб, във всички вас, малки… навици, съвсем нормални, нищо нередно, като например периодично дълбоко изследване на ноздрите и тенденция да се ухилвате, след като сте се изпуснали, естествена момчешка склонност, м-хм, да си почесвате… да се почесвате открито… такива неща. Това са дребни детайли, които ви издават на мига и казват на всеки, който ви наблюдава, че сте мъже в женски дрехи, повярвайте ми.
— Сигурен съм, че мога да ги откажа, сър — слабо рече Поли. Усещаше погледа на Джакръм върху себе си. Ти отлич… адски добре знаеш, нали? Откога го знаеш?
Блауз поклати глава.
— Не, веднага ще те разкрият. Вие сте прекрасни момчета, но тук има само един, който има шанс. Меникъл?
— Дасър? — Шафти се вкочани от паника.
— Можеш ли да ми намериш рокля, как мислиш?
Маладикт пръв наруши тишината:
— Сър, да не би да ни казвате… че ще се опитате да влезете там, преоблечен като жена?
— Е, очевидно аз съм единственият с някакъв опит. — Блауз потри ръце. — В старото ми училище през цялото време се мушкахме и измушвахме от полите. — Той огледа кръга абсолютно безизразни лица. — Театрални представления, сещате ли се? — додаде, светнал. — Разбира се, в интерната нямаше момичета. Но ние не допуснахме това да ни спре. О, даже дочух, че все още споменават моята лейди Спритли в „Комедия за рогоносци“, а моят Амам… сержант Джакръм добре ли е?
Сержантът се беше сгънал надве, но с уста откъм коленете си успя да изхрипти:
— Стара бойна рана, сър. Нещо внезапно ме стегна.
— Моля да му помогнете, редник Игор. Докъде бях стигнал… виждам, че всички сте явно озадачени, но в това няма нищо странно. Добра стара традиция си е мъжете да се преобличат като жени. В шести клас момчетата непрекъснато така се шегуваха. — Той замълча за момент и добави замислено: — Особено Ригълсуорт по някаква причина… — Тръсна глава, сякаш да отхвърли мисъл, и продължи: — Така де, имам известен опит в тази област, ясно?