— Трябва да знаете нещо за младия Пъркс, сър.
Поли направо подскочи. С тихи стъпки, с каквито само сержант можеше да пристъпва, Джакръм се бе промъкнал в стаята.
— пфф сержант?
— Пъркс не знае как се бръсне, сър. Дай ми бръснача, Пъркс.
— Не знае как се бръсне?
— Не, сър. Той ни излъга, нали, Пъркс?
— Добре, серж, няма нужда да го протакаме — въздъхна Поли. — Лейтенант, аз съм…
— … малолетен — прекъсна я Джакръм. — Нали, Пъркс? Нямаш и петнайсет, нали? — Той погледна Поли иззад темето на лейтенанта и намигна.
— Ъ-ъ… излъгах, за да се запиша, да, сър.
— Не смятам, че такъв невръстен момък, колкото и да е смел, трябва да се влачи в крепостта — продължи Джакръм. — И не мисля, че той е единственият. Нали така, Пъркс?
„А, значи такава била играта. Изнудване“ — помисли си тя.
— Да, серж — уморено каза.
— Не можем да допуснем клане на момченца, сър, нали?
— Разбирам ви пфф, сержант — отвърна лейтенантът, докато Джакръм гладко прокара бръснача по бузата му. — Сложен въпрос.
— Значи най-добре да бием отбой, а? — настоя Джакръм.
— От друга страна, сержант, знам, че вие пфф самият сте влезли в армията като дете — изтъкна Блауз. Бръсначът замря.
— Е, то всичко беше различно по онова… — започна Джакръм.
— Излиза, че тогава сте били на пет годинки — продължи лейтенантът. — Знаете ли, когато разбрах, че ще се срещна с вас, легенда в армията, аз естествено поразрових досиетата, така че да мога, тъй да се каже, да подхвърля една-две удачни шеги, когато ви връчвам почетното уволнение. Нали се сещате, комични ситуацийки от отминалите времена? Представете си колко бях удивен следователно да открия, че, изглежда, в действителност сте получавали надници от, ами, малко е трудно да съм сигурен, но вероятно от шейсет години.
Поли напрегнато следеше бръснача. Той не помръдваше от бузата на лейтенанта. Тя се сети за убийството — е, добре, де, за обезвреждането на бягащия пленник — в гората. Няма да е първият офицер, който убивам…
— Сигурно е някоя от онези чиновнически грешки, сър — хладно рече Джакръм. В мрачната стая със стени, превзети от мъх, сержантът придоби застрашителни размери.
Един бухал, кацнал на комина, нададе крясък. Той отекна в стаята.
— Всъщност не е, сержант — възрази Блауз, очевидно забравил бръснача. — Вашите документи, сержант, са били подправяни. Нееднократно. Веднъж, дори от генерал Фрок. Той е извадил десет години от възрастта ви и се е подписал под промяната. И той не е единственият. Честно казано, сержант, всичко това ме навежда само на един извод.
— И какъв е той, сър? — Бръсначът отново спря, опрян в шията на Блауз. Тишината се проточи, остра и тягостна.
— Че е имало и друг, наречен Джакръм — бавно рече Блауз, — чиито документи са се… объркали с вашите и… всички опити на офицери, които, ъ-ъ, не са били съвсем на „ти“ със сметките, да въведат нещата в ред, само са ги заплели още повече.
Бръсначът се раздвижи с копринена плавност.
— Мисля, че направо сте напипали проблема, сър.
— Ще напиша обяснителна записка и ще я приложа към досието ви — додаде Блауз. — Струва ми се, че най-разумното, което мога да направя, е да ви попитам тук и сега на колко години сте. На колко години сте, сержант?
— Четирийсет и три, сър — моментално отвърна Джакръм. Поли вдигна очи в очакване на гръмотевицата, която по всеобщите правила трябваше да придружава подобна космическа лъжа.
— Сигурен ли сте? — попита Блауз.
— Четирийсет и пет, сър. Неволите на войнишкия живот оставят отпечатък на лицето, сър.
— Дори и така…
— А, да, сега се сещам за още един-два рождени дни, които се бяха изплъзнали от паметта ми, сър. На четирийсет и седем съм, сър. — Грохотът на небесното възмущение все още се бавеше, забеляза Поли.
— Ъ-ъ… да. Много добре. Все пак вие трябва най-добре да знаете, а, сержант? Ще внеса поправката.
— Благодаря, сър.
— Точно както е сторил и генерал Фрок. И майор Галош. И полковник Легин, сержант.
— Дасър. Чиновническите грешки ме преследват цял живот, сър. Направо станах мъченик. — Джакръм се отдръпна. — Готови сме, сър. С бузки гладки като бебешко дупенце. Нещата, сър, трябва да са гладки, а? Винаги съм харесвал гладките неща.
Стояха и гледаха как лейтенант Блауз тръгва през гората към пътеката. Проследиха как се присъединява към безредната върволица от жени, запътили се към вратата. Наостриха уши за викове, но не чуха никакви.
— И-има ли изобщо жена, която се поклаща толкова? — прошепна Уозър, надничайки от храстите.