Сержантът седна върху останките от една стена.
— Просто вкарах малко пикантност в разговора — сви рамене той. — Продължавай, Пъркс. Кажи си приказката. Очаквах да се стигне до това.
— Знаете, че съм жена, серж!
— Ъхъ. Не бих ти доверил и яйце да обръснеш.
Отрядът се облещи. Джакръм отвори големия си нож и заразглежда тютюна, като че ли беше най-интересното нещо на света.
— И… ъ-ъ… какво ще направите по въпроса? — Поли чувстваше, че излиза от релсите.
— Не ’нам. Не мога да направя нищо, нали? Такава си родена.
— Вие не казахте на Блауз!
— Ъхъ.
На Поли й се щеше да избие проклетия тютюн от ръката му. Сега, когато се бе съвзела от изненадата, се почувства някак обидно от тази липса на реакция. Все едно някой да отвори вратата точно преди таранът ти да я удари; внезапно се оказва, че си се залетял из сградата, без да си сигурен как да спреш.
— Да, ама всички сме жени, серж — намеси се Тонкър. — Какво ще кажете за това?
Джакръм отряза от тютюна.
— Е, и? — все тъй погълнат от заниманието си каза той.
— Какво? — не издържа Поли.
— Да не мислите, че никой преди вас не е опитвал? Да не мислите, че сте единствените? Да не мислите, че старият серж е глух, сляп и малоумен? Можете да се лъжете взаимно, а и всеки може да изпързаля рупърт, но не можете да метнете Джакръм. Не бях сигурен за Маладикт и все още не съм, щото вампирите кой ги знае? И за теб не съм сигурен, Карборунд, щото за троловете на кой му пука? Без да се засягаш.
— Няма нищо — избоботи Джейд. Тя улови погледа на Поли и сви рамене.
— Не мога много да ви различавам, щото не познавам кой знае колко тролове. Но теб те усетих на първата минута, Оз. По очите, струва ми се. Като че… гледаше да видиш колко те бива.
„О, по дяволите!“ — каза си Поли.
— Ъ-ъ… дали у мен има чифт ваши чорапи?
— Ъхъ. Добре изпрани, бих добавил.
— Ще си ги получите веднага! — Тя сграбчи колана си.
— Като му дойде времето, Пъркс, като му дойде времето, няма нужда да бързаш — рече Джакръм, вдигайки ръка. — Добре изпрани, моля.
— Защо, серж? — извика Тонкър. — Защо не ни издадохте? Имахте хиляда възможности!
Джакръм прехвърли тютюна от буза в буза и известно време постоя дъвчейки, втренчен в нищото.
— Не, не сте първите. Виждал съм няколко. В повечето случаи самички, все уплашени… и в повечето случаи не изтрайваха дълго. Но една-две от тях бяха прекрасни войници, наистина прекрасни войници. А като ви видях вас, и си рекох: „Е, сега, рекох си, чудно как ли ще се справят, като разберат, че не са сами?“ Чували ли сте за лъвовете? — Те кимнаха. — Е, той лъвът по принцип е един голям стар пъзльо. Ако си търсите белята, хванете се с лъвица. Те са кръвници и ловуват заедно. Навсякъде е така. Ако търсите голяма беда, гледайте женските. Дори и насекомите, нали? Има един вид бръмбари, при който тя отхапва неговата глава точно докато той си изпълнява брачните задължения. Ето на това аз му викам сериозна беда. От друга страна, както съм чувал, той продължава независимо от всичко, тъй че може би при бръмбарите е различно.
Той изгледа гипсираните им изражения.
— Не? Е, май си помислих: „Цял куп момичета наведнъж, това е… странно. Може пък да има причина.“ — Поли забеляза как хвърля поглед към Уозър. — Както и да е, нямаше да ви посрамя пред малка жаба като Страпи, а после стана цялата оная работа в Плоц, а пък след това, ами, така да се каже, направо препускахме, увлечени в гонитбата, без да имаме време да слезем. Справихте се добре, момци. Много добре. Съвсем мъжки.
— Отивам в крепостта — заяви Поли.
— О, не се тревожи за рупърта! Сигурно в момента се наслаждава на пълна купа бъркоч. Той е бил в училище за млади джентълмени, така че в затвора ще се чувства също като в доброто старо време.
— Все пак отиваме, серж. Съжалявам — каза Поли.
— О, Пъркс, не казвай „съжалявам“, справяше се толкова добре досега — горчиво отвърна Джакръм.
Шафти се изправи.
— И аз отивам. Мисля, че… годеникът ми е там.
— Аз трябва да отида — промълви Уозър. — Херцогинята направлява стъпките ми.
— Значи и аз ще дойда — каза Игорина. — Сигурно ще съм необходима.
— Не ми се верва да мина за перачка — избоботи Джейд. — Шъ остана тук да пазя Мал. Ха, ако му се ще да захапе некое гърло, като се събуди, бая шъ му се изтъпят зъбите!
Те се спогледаха безмълвно, притеснени, но предизвикателни. И тогава някой бавно заръкопляска.
— О, прекрасно! — възкликна Джакръм. — Отбор юнаци, а? Пардон… посестрими. О, боже, о, боже! Слушайте, Блауз беше глупец. Сигурно зарад’ всичките ония книги. Нищо чудно да е изчел всичко по темата колко благородно е да умреш за родината си. Никога не съм бил толкова запален по четенето, но знам, че заради тая работа изгиват други бедни души.