Той прехвърли черния си тютюн от буза в буза.
— Искам да сте на сигурно, момчета. Долу в мелето от мъже, мислех, ще мога да ви измъкна от това, без значение колко приятели е изпратил подире ви принцът. Гледам ви, момци, и си мисля: „Горките момченца, та вие не знаете нищо за войната!“ Какво ще правите? Тонкър, ти си добър стрелец, но след първия изстрел кой ще ти пази гърба, докато заредиш? Пъркс, ти знаеш един-два трика, но ония в замъка може да знаят четири-пет. Ти си добър готвач, Шафти; жалко, ще бъде прекалено напечено там. Херцогинята ще отклони ли стрелите, Уозър?
— Да. Ще го стори.
— Надявам се да си прав, момко! — Джакръм я изгледа продължително. — Аз лично съм се убедил, че религията в битка върши работа колкото шоколадов щит. Бих добавил, че ако принц Хайнрих ви хване, ще ви трябва нещо повече от молитва.
— Ще се опитаме, серж — настоя Поли. — В армията няма нищо за нас.
— Ще дойдете ли с нас, серж? — запита Шафти.
— Не, момко. Аз като перачка? Съмнявам се. Пък и май нямам ни една пола в багажа. Ъ-ъ… само един въпрос, момчета. Как смятате да влезете?
— Сутринта. Когато другите започнат да влизат — каза Поли.
— Всичко сте планирали, а, генерале? И ще сте маскирани като жени?
— Ъ-ъ… ние сме жени, серж — напомни тя.
— Да, момко. Техническа подробност. Но натъкмихте рупърта със всичките си джунджурийки, нали? Какво ще правите, ще кажете на стражите, че в тъмното сте сбъркали шкафа?
Отново настъпи неловка тишина. Джакръм въздъхна:
— Това не е нормална война. Все пак казах, че ще се грижа за вас. Казах, че вие сте моите малки момченца! — Очите му заблестяха. — И все още сте, нищо че светът се обърна с краката нагоре. Само се надявам, госпожице Пъркс, да сте понаучили един-два трика от стария серж, макар и да смятам, че можете и сама да си измислите няколко. А сега най-добре да взема да ви натъкмя, а?
— Дали не можем да се промъкнем до селата, откъдето идват прислужничките и да откраднем нещо? — предложи Тонкър.
— От шепа бедни жени? — Сърцето на Поли се сви. — Пък и навсякъде ще има войници!
— Добре, де, как да намерим женски дрехи на бойно поле? — ужаси се Лофти.
Джакръм се разсмя, стана, пъхна палци в колана си и се ухили:
— Казах ви, момци, и бъкел не знаете за войната!
… а едно от нещата, които не знаеха, бе, че си има завойчета.
Поли не беше сигурна какво бе очаквала. Навярно мъже и коне. В представите си ги виждаше насред смъртоносна битка, но тя не можеше да продължи вечно. Значи щеше да има палатки. И горе-долу дотук стигаше погледът на представите й. Бе пропуснала да забележи, че армия, поела на война, е нещо като голям преносим град. В него има само един завод и той произвежда мъртъвци, но както всички останали градове този град привлича… обитатели. Най-смущаващото беше бебешкият плач, огласящ редиците от палатки. Тя не беше очаквала това. Нито калта. Нито тълпите. Навсякъде горяха огньове и се разнасяше миризмата на готвено. Това все пак беше обсада. Хората се бяха устроили.
Да се спуснат до равнината в тъмното не бе трудно. Само Поли и Шафти следваха сержанта, който бе казал, че ако са повече, ще е прекалено и във всички случаи ще се набие на очи. Имаше патрули, но вниманието им бе притъпено чисто и просто от повторение. Освен това съюзът не очакваше никой да си направи труда да влезе в долината, камо ли на малки групи. А мъже в тъмнината вдигат шум доста повече от една жена. В здрача откриха борогравски караул по шума, който вдигаше, опитвайки се да изсмуче остатък от вечерята от зъбите си. Но друг часови ги забеляза, когато бяха на хвърлей от палатките. Беше млад и все още ентусиазиран.
— Стой! Кой е там? Приятел или враг! — Светлината от един огън се отрази от арбалет.
— Виждате ли? — прошепна Джакръм. — Ето кога униформата ви е приятел. Не се ли радвате, че сте с нея?
Той пристъпи напред и изплю храчка тютюн между краката на младия часовой.
— Аз съм Джакръм. Сержант Джакръм. А за останалото… ти решавай.
— Сержант Джакръм? — Момчето остана с отворена уста.
— Да, момко.
— Онзи, дето е убил шестнайсет мъже в битката при Зоп?
— Бяха само десет, но браво, че го знаеш, добро момче!
— Джакръм, който пренесъл генерал Фрок през двайсет и пет километра вражеска територия?
— Точно тъй.
Поли видя зъби в здрача, когато часовоят се усмихна.
— Татко ми е казвал, че се е бил с вас при Блъндербърг!