— А, това беше гореща битка, наистина!
— Не, той имаше предвид в кръчмата, след това! Той ви щипнал питието и вие сте го фраснали в ченето, пък той ви сритал в топките, а вие сте го изръгали в корема, пък той ви насинил окото и после вие сте го ударили с една маса и когато се свестил, другарите му го черпили с бира цялата вечер, зат’ва, че успял да фрасне почти три пъти сержант Джакръм. Той разправя случката на всяка годишнина и всеки път наново се вбес… си спомня.
Джакръм се замисли за момент и след това смушка с пръст младежа.
— Джо Хубукурк, нали?
Усмивката се разтегли дотам, че горната част на главата на младежа имаше опасност да падне.
— Ще се хили цял ден, като му кажа, че си го спомняте, серж! Той казва, че там, където пикаете, трева не пониква!
— Е, какво може да отвърне един скромен човек на това, а? — подметна Джакръм.
Но тогава младежът се намръщи.
— Странно, обаче той си мислеше, че сте умрели, серж.
— Кажи му, че залагам шилинг, че не съм. Как се казваш, момко?
— Ларт, серж. Ларт Хубукурк.
— Радваш се, че си в армията, а?
— Да, серж — патриотично отвърна Ларт.
— Само обикаляме, момко. Предай на баща си, че съм питал за него.
— Непременно, серж! — Момчето изкозирува като за почест. — Това е велик момент за мен, серж!
— Всички ли ви познават, серж? — прошепна Поли, когато се отдалечиха.
— Ами да, горе-долу. От нашите, де. Ще си позволя да кажа, че повечето врагове, които ме срещат, не помнят хич нищо след това.
— Никога не съм си представяла, че ще е така! — изшепна Шафти.
— Как? — запита Джакръм.
— Има жени и деца! Магазини! Мирише на топъл хляб! Като… град е.
— Да, ама нашата цел не е да обикаляме главните улици. След мен, момци! — Сержант Джакръм, внезапно придобил лукав израз, се шмугна между две големи купчини кутии и изникна до ковачница с греещо в здрача огнище.
Тук палатките бяха отворени. Оръжейници и сарачи работеха на светлините на фенерите, сенки потрепваха в калта. Поли и Шахти трябваше да се отдръпнат от пътя на мулешки керван. Всяко муле беше с по две бурета на гърба; те направиха път на Джакръм. „Може би и с тях се е срещал преди — помисли си Поли. — Може би наистина познава всички.“
Сержантът вървеше като човек с преважни дела. Поздравяваше другите сержанти с кимване, вяло козируваше на малкото офицери наоколо и пренебрегваше всички останали.
— Идвали ли сте тук преди, серж? — прошепна Шафти.
— Не, момко.
— Но знаете къде отивате?
— Точно така. Не съм бил тук, но познавам бойните полета, особено когато всеки е имал възможност да се окопае. — Джакръм подуши въздуха. — А, чудничко! Това е то. Само изчакайте тук.
Той изчезна между две купчини дърва. Дочу се приглушен разговор и след малко сержантът се появи с малка бутилка.
Поли се усмихна.
— Това ром ли е, серж?
— Браво на малкото ми келнерче! Дума да няма, щеше да е чудесно, ако беше ром! Или уиски, или джин, или бренди. Но това тук не носи нито едно от тези прекрасни имена. Това е истински първак. Чист главорез.
— Главорез? — не разбра Шафти.
— Една капка и си мъртва — обясни Поли.
Джакръм светна, като учител, горд от своя ученик.
— Точно тъй, Шафти. Това е самоделка. Където и да се съберат мъже, някой все ще сложи нещо да ферментира в гумен ботуш, ще го дестилира в изгнил котел и ще го пробута на събратята си. Съдейки по миризмата, тоя път са накиснали плъхове. Като цяло ферментират добре. Искаш ли глътчица?
Шафти се дръпна като попарена от предложената й бутилка. Сержантът се захили.
— Добър момък! Карай си на бира!
— Офицерите не го ли забраняват? — попита Поли.
— Офицерите? Те пък изобщо какво знаят? А това тук го купих от сержант. Гледа ли ни някой?
Поли се взря в мрака.
— Не, серж.
Джакръм сипа малко от течността в шишкавата си длан и наплиска лицето си.
— Уаа-ух! Пари като коприва! А сега да утрепем зъбните бацилчета. Всичко както си му е редно. — Той сръбна от бутилката, плю и я запуши. — Отврат! Добре, да вървим!
— Къде отиваме, серж? — обади се Шафти. — Вече може да ни кажете, нали?
— На едно тихо местенце, където нуждите ни ще бъдат удовлетворени. Ще трябва да е тук наблизо.
— Воните като спиртоварна, серж! — притесни се Шафти. — Ще ви пуснат ли, ако сте пиян?
— Да, Шафти, момко, ще ме пуснат! — Джакръм тръгна отново. — По простата причина, че джобовете ми подрънкват и лъхам на пиячка. Всички се радват на богати пияндета. А-а… ей там долу в тази падинка, там ще да е нашият… да, прав бях. Това е мястото. Закътано, някак деликатно. Вижте дали няма някакви дрехи на простора, момчета!