— Другарю Блатних! — викаше Павел Янович. — Незабавно се върнете и представете финансов отчет.
Инокентий спря колата, извика през мегафон коя част от пазаческото си тяло препоръчва да използва Павел Янович в качеството на финансов отчет, и рязко потегли.
— Транспортът е само за ръководния състав… — изписка Залубко и млъкна. Ровът беше към осем метра широк.
— Другари, без паника! — взе в свои ръце инициативата Друбецкой-заде. — Още никой не е отменил нашите исторически сложили се структури. От минута на минута се очаква идването на инструктор от районния комитет — наш непосредствен попечител. Току-що е получено съболезнование от племената от Брега на Бедрената Кост. Приветствена телеграма изпратиха тружениците от триста столови и ресторанти. Покойният президент на САЩ Айзенхауер изпрати десет самолета със суха храна. Моля санитарната служба спешно да се събере на закрито заседание по повод текущия момент и (той погледна накриво деморализирания Залубко) разглеждане на персонално дело. Останалите да си запушат ушите!
Чичо Саня в отговор възпроизведе с голяма точност репликата на избягалия пазач и добави:
— Не бийте санитарите — и без това е голяма бъркотия!
— Трябва да построим мост — каза някой. — Или сал.
— Ами разглобете трибуната и стройте — каза чичо Саня. — Е, Тихон, как ще живееш нататък? Така без памет пак ще те приберат!
— Няма, Александър Василиевич — отвърна от коня Тихон. — Сега си спомних каквото трябва. Адреса си спомних: Дилетантски проспект, номер осем, апартамент четирийсет. Там живее кадрата.
— Каква кадра? — слиса се Синелников.
— Тежкарска, каква друга може да бъде?
— Ох — каза само чичо Саня и викна на санитарите:
— Ей, авангард! А заседанието ви пленарно ли е?
— Пленарно, пленарно — отвърнаха му. — Разкарай се.
— Е, ние тогава тръгваме! — каза чичо Саня и скочи на коня зад гърба на Тихон. — Жребецът е здрав, виж каква тежест носеше — сигурно ще прескочи оттатък. Че докато отидем да повикаме помощ, те току-виж приели нещо за основа, а може и изцяло.
— Момчета! — раздаде се слабият глас на наркома Потрошилов. — А мен ще ме вземете ли?
— Че накъде без теб, стар дявол? — каза чичо Саня.
1987–1990 г., Красноярск