Джони седна на шофьорското място и затърси ключа от стартера. Сами му хвърли неспокоен поглед. Струваше му се, че нещо гложди Джони отвътре. През последните няколко седмици беше станал по-мълчалив от всякога. Да, Сами беше сигурен, че нещо го мъчи и това го тревожеше, защото беше привързан към този нисък, набит мъж с гъста, тук-там прошарена черна коса, с хлътнали кафяви очи и твърда, решителна брадичка. Джони беше корав като камък, а ударът му — като ковашки чук. Сами никога нямаше да забрави как беше обработил веднъж един хлапак, който насила си търсеше белята. Заедно с Джони се наслаждаваха на бирата си в един бар в центъра на града, когато този пънкар, два пъти по-едър от Джони, се бе изправил пред тях и бе казал с глас като каменотрошачка, че няма да пие там, където има негър.
Джони беше отвърнал спокойно:
— Тогава пий другаде.
Сами винаги се беше възхищавал на тази способност на Джони: той всякога говореше спокойно. Никога не крещеше.
Пънкарят се бе извъртял към Сами, който се изпоти от ужас, но Джони застана между тях, така че юмрукът на хлапака попадна в него. На Сами крошето му се стори дяволски силно, но Джони дори не бе гъкнал. Той леко се олюля, после пънкарят получи такова фрасване в челюстта, което я смаза и го повали. Сами не бе успял да види удара — прекалено бърз беше, но видя резултата.
Да, Джони беше корав като камък, но беше добър към Сами. Не говореше много. Всъщност след десет години съвместна работа Сами знаеше за него много малко или почти нищо, като се изключи това, че е стрелец на Масино от около двадесет години, че е може би на четиридесет и две-три, не е женен, няма роднини, живее в двустаен апартамент и Масино има високо мнение за него.
Винаги, когато Сами беше притеснен за нещо, имаше неприятности с жени или по-малкият му брат го ядосваше, или каквото и да е от този род, той го споделяше с Джони и неговият спокоен глас неизменно успяваше да оправи настроението му, дори и да не решеше проблема му.
Когато започнаха да събира парите заедно, Джони беше по-приказлив. Беше казал нещо, което Сами никога нямаше да забрави.
— Слушай, Сами — рекъл беше Джони. — Ще печелиш добри пари от този рекет, но не се заблуждавай. Отделяй десет процента от онова, което печелиш през седмицата. Разбра ли? От всеки десет долара, които спечелиш, отделяй един и не го пипай. След няколко години ще имаш достатъчно, за да бъдеш независим и да се измъкнеш от рекета, защото е ясно като две и две — четири, че рано или късно ще поискаш да излезеш.
Сами беше последвал съвета му. Купи си стоманена касичка и всяка седмица, щом получеше заплатата, слагаше десет процента от спечеленото в кутията, която държеше под кревата. Разбира се, имаше случаи, когато беше принуден да я поиздои. Като онази история с брат му, когато той трябваше или да плати петстотин долара, или да отиде в затвора. Или онази работа с Клой, за чийто аборт се наложи да се изръси доста пари, но с течение на годините десетте процента се трупаха и последният път, когато Сами преброи парите, с учудване откри, че са станали три хиляди долара.
Касичката, която не беше голяма, се бе препълнила с десетдоларови банкноти и Сами се загрижи дали да не купи още една. С Джони напоследък ставаше нещо и това го караше да се двоуми дали да поиска съвета му. Сигурен беше, че нещо се върти в главата на Джони, и не искаше да му досажда. Помисли си, че може би ще е по-добре да почака малко, преди да го попита. Може би той щеше да се освободи от онова, което беше в главата му, и тогава щеше да е в настроение да му даде съвет.
Пристигнаха мълчаливо в офиса на Масино — просторна стая с голямо бюро, няколко стола и канцеларски шкаф. По отношение на офиса Масино изповядваше аскетизма, макар че иначе имаше ролс-ройс, шестнадесетстайна къща в околностите, яхта и друга десетстайна къща в Маями.
Когато Джони и Сами влязоха, той седеше зад бюрото си. До стената се беше облегнал Тони Капело, един от бодигардовете на Масино: тънък, мургав мъж със змийски очи и почти толкова бърз стрелец, колкото и Джони. На стол с твърда облегалка се мъдреше и чистеше зъбите си с дървена клечка Ърни Ласини, друг от бодигардовете — дебел, тромав, с белег от бръснач в долната част на лицето — също изкусен стрелец.