— Здрасти, чужденецо. — Гласът му беше мек и спокоен. — Загубихте ли се? Никого не съм виждал тук от месеци.
Берили го разглеждаше, като държеше пистолета си отзад, за да не го вижда.
— Тук ли живееш? — попита той.
— Точно така. — Фрийман беше напълно спокоен. — Аз съм Джей Фрийман, змиярят.
Берили изтръпна.
— Змии ли? Какво искаш да кажеш?
Фрийман спокойно обясни.
— Събирам серум за болниците. — Той замълча, като гледаше право в подозрителните очи на Берили. — Кой сте вие?
— Да си виждал нисък, набит мъж с черна коса, около четиридесетгодишен? Търсим го.
— Както казах, вие сте първото човешко същество, което виждам тук от месеци насам.
Берили погледна неспокойно към бунгалото.
— Хич не ме лъжи. Ако е вътре, ще загазиш, и като го казвам, не се шегувам.
— За какво става дума? — попита меко Фрийман. — Вие от полицията ли сте?
Пренебрегвайки въпроса, Берили даде знак на другите двама, които излязоха иззад храсталака.
— Ще хвърлим едно око на бунгалото — обърна се той към Фрийман, когато Джек и Фреди дойдоха при него. — Действайте, веселяци, и стига сте се блещили.
Фрийман влезе в бунгалото. Като го използваше за прикритие, Берили се вмъкна след него с пистолет в ръка и разтуптяно сърце, докато Джек и Фреди останаха отвън да чакат. След бързо претърсване, като постоянно буташе Фрийман пред себе си, Берили излезе от бунгалото.
Поклати отрицателно глава към другите двама.
— Какво е това? — попита той, като забеляза навеса.
— Моят змиярник — рече Фрийман. — Огледайте го. Току-що хванах гърмяща змия черепотрошачка. Виждали ли сте някога такава?
Свит зад клетката със змиите, Джони чуваше всяка дума и свали предпазителя на пистолета. Долови тих подсвиркващ звук и разбра кой беше отвън: Фреди, мафиотският главорез, много по-опасен от всяка от змиите, които се виеха и съскаха около него.
— Върви напред — заповяда Берили и ръгна Фрийман с пистолета си.
Прикривайки се отново зад него, Берили надникна вътре, видя кафезите, усети миризмата на змиите и отскочи назад.
Върна се при Фреди и Джек.
— Хайде да се махаме оттук — изръмжа той. — Можем да си търсим с месеци в тая проклета джунгла и пак да не го намерим.
— Това е най-умното нещо, което си казвал досега — обади се Джек.
Фрийман гледаше как тримата мъже се отдалечават към джунглата, след това извади ведро вода от кладенеца и се върна в бунгалото. Почака десетина минути, после излезе от къщата и също се отправи към джунглата тихо и бързо, подобно на змиите си. Без да го забележат или чуят, той настигна тримата мъже и видя как се срещнаха с още шестима, как разговаряха, а после се качиха в две коли и заминаха.
Върна се обратно и отиде да измъкне Джони от скривалището му, както и да го увери, че преследването е приключило.
Глава шеста
Осем безкрайни отегчителни дни остана Джони в бунгалото на Фрийман. През това време брадата му порасна доста и глезенът се оправи.
Докато се гледаше в огледалото в банята, осъзна до каква степен брадата бе променила външността му и се почувства сигурен, че ако някой не го заоглежда нарочно, не биха го познали. Беше накарал Фрийман да отиде в града да му купи две маскировъчни униформи, анорак, платнена шапка с козирка и още тоалетни принадлежности, ризи, чорапи и куфар.
Въпреки че от време на време глезенът го наболяваше, вече можеше да върви доста добре и си помисли, че е време да тръгва. Реши да хване някой пътуващ на юг камион по магистралата и да замине за Джексън. Беше сигурен, че Фюзели ще го приюти за известно време, а после, когато се поуспокоеше суматохата, щеше да се върне и да вземе парите. Дотогава сиво-черната му брада щеше да е станала внушителна, освен това знаеше, че рискът на връщането трябваше да се поеме. С парите, взети от Сами, можеше да си купи кола на старо и да му останат още предостатъчно.
Но първо трябваше да получи информация.
Така че на осмия ден, облечен в маскировъчното си облекло и с платнената шапка на главата, той помоли Фрийман да го закара в града.
— Трябва да се обадя по телефона — обясни.
Джони почти не беше виждал Фрийман през дните, които прекара в бунгалото. Змиярят излизаше призори и рядко се връщаше преди здрач. Тогава поседяваха час-два заедно, докато вечеряха, а после си лягаха. Но през тези часове Фрийман никога не задаваше въпроси, говореше леко на всякакви теми и насърчаваше Джони да чете, така че той откри магията на книгите. Харесваше най-много книгите за пътешествия и мореплаване, а Фрийман предлагаше голям избор.