— Чудесно.
— Добре тогава.
Скот го остави.
Джони погледна през прозореца. Би искал да поплува, но не гол. Видя Скот да излиза гол на палубата и да се хвърля във водата, да плува към русата глава, да спира за момент и да продължава. Русата глава заплува към лодката.
Джони стоеше до прозореца и гледаше. Внимаваше жената, която се покатери на палубата, да не го зърне, докато се взираше през пердето. Беше висока, загоряла и гола. Имаше дълги крака, стегнати твърди гърди и когато се обърна и тръгна по палубата, Джони видя как тежкият й задник се въртеше. Очите му бяха прекалено заети с тялото й, за да видят лицето, и отбелязаха само мократа руса коса, която стигаше до средата на раменете.
Джони избърса потта от лицето си. На какво беше налетял? — питаше се той. Това беше жена до мозъка на костите: най-чувственото, най-сексапилното тяло, което някога беше виждал!
Изпита остра нужда да се топне в студената вода. Съблече се, като остана по гащи, излезе на палубата и скочи в езерото.
Прохладата на водата му достави удоволствие. Беше добър плувец и измина двеста ярда като състезател, докато се освободи от вдървеността и похотливостта, които жената беше предизвикала у него, след това заплува обратно, като се присъедини към Скот, който се измъкваше на палубата.
— Ще ти дам кърпа — предложи Скот и изчезна във всекидневната. Върна се след миг, подаде на Джони кърпа и отново изчезна.
Джони се избърса, после влезе в спалнята си. Усети миризмата на пържен лук и устата му се напълни със слюнка. Сети се, че не беше ял, откакто бе напуснал бунгалото на змияря, и внезапно осъзна, че умира от глад.
Облече се, излезе от стаята и влезе във всекидневната. Скот пушеше и гледаше през прозореца. Вдигна очи, когато Джони влезе.
— Как е?
— Чудесно.
— Ние тук не пием — рече Скот. — Не можем да си го позволим. Ако ти се пие, можеш да си купиш, каквото искаш, от магазина. Вземи утре моторницата.
Джони би пийнал уиски, но седна и сви рамене.
— Хубаво мирише.
— Аха. Фрида умее да готви.
— Каза ли й за мен?
— О, разбира се. — Скот се наведе напред и се извърна към телевизора. — В кухнята е. — Той посочи с ръка. — Иди си поприказвай с нея.
Джони се подвоуми, после стана, отвори широко вратата в дъното на всекидневната и надникна в малка кухничка с газова печка, шкаф, маса, хладилник и Фрида Скот.
Тя бъркаше нещо в тигана и вдигна очи.
Джони леко потрепера. Господи! — помисли си той. — Тази жена е истинска хубавица!
И тя наистина беше. Лицето беше също така привлекателно като тялото й. Трябва да беше шведка с тези ярки порцелановосини очи, руса копринена коса, изпъкнали скули и прав дълъг нос.
Докато я зяпаше, тя му хвърли кротък, бърз, изпитателен поглед, след това загреба сурова дребно нарязана риба и хвърли парчетата в тигана.
— Гладен ли си? — Имаше музикален, нежен като любовна ласка глас. — Мисля, че сигурно си гладен. Е, скоро ще е готово. Ед каза, че ще останеш.
— Ако нямаш нищо против.
Носеше опънат по тялото панталон и избеляла синя мъжка риза. Той се зазяпа в извивката на задника й и си спомни голото й тяло. Очите му се преместиха към едрите й гърди, които напираха под ризата.
— Трябват ни пари — рече тя. — Освен това Ед е прав, че ще си имам и компания. Обичаш ли къри?
— Обичам всичко.
— Иди гледай телевизия. Ще стане след двадесет минути. Предпочитам да съм сама, когато готвя.
Тя вдигна поглед и те се изгледаха един друг. Ярките сини очи пробягаха по ниското му набито тяло, после спряха на лицето му и погледите им се срещнаха.
— Наричай ме Джони — промълви Джони, а гласът му беше леко дрезгав.
— Фрида. — Подкани го с жест да си върви. — Прави компания на Ед… Не че му харесва да има компания, но може пък да започне да свиква. — Джони долови горчивата нотка в гласа й.
Той я остави и отиде във всекидневната.
Анди Лукас влезе в офиса на Масино, затвори вратата и погледна първо Масино, после Танца. Въздухът в стаята беше натежал от дима на пурите, а на бюрото имаше половин бутилка уиски, чаши и съд с лед.
— Е? — изръмжа Масино.
— Проверих — каза Анди. — Отне много време, но успях да говоря с всички шофьори, които са тръгнали от автогарата между два и пет часа през нощта на кражбата. Никой от тях не е вземал онези чанти. Длъжни са да записват всеки багаж, който вземат. Няма записан такъв багаж.