Май че нямаше нищо счупено, но се опасяваше, че на лявата й страна много скоро ще се появи болезнен оток. После, по-скоро ядосана, отколкото изплашена, тя се огледа за летящия предмет, който бе предизвикал удара.
Към нея бавно се приближаваше нещо, като че излязло от древна комедия. Очевидно това беше човек, обвит в блестящ сребрист костюм, прилепващ по него като трико на балетист. Главата на човека бе скрита под нещо като мехур, който изглеждаше несъразмерно голям. Фрейда виждаше само своята собствена изкривена фигура в огледалното му стъкло.
Тя зачака някакво обяснение или извинение (но, като се позамисли малко, си каза, че може би и тя е трябвало да бъде малко по-внимателна…). Докато човекът се приближаваше към нея, протегнал ръце в умолителен жест, тя дочу приглушен и едва доловим мъжки глас, който казваше:
— Много съжалявам. Надявам се, че не сте пострадала. Мислех, че тук никой не идва.
Фрейда се опита да надзърне зад стъклото на каската, но то напълно скриваше лицето на човека отсреща.
— Мисля… че съм добре. — Гласът иззад скафандъра (а и какво ли друго би могло да бъде това, макар че никога не бе виждала скафандър, който дори бегло да напомня този) беше интригуващ и разкаян и раздразнението й бързо се изпари.
— Надявам се, че не съм ви наранил, нито повредил екипировката ви.
В този момент г-н X се намираше толкова близко до нея, че почти докосваше костюма й и Фрейда виждаше, че той внимателно я изучава с поглед. Струваше й се нечестно, че той я вижда добре, докато тя изобщо нямаше представа как изглежда той. И изведнъж осъзна, че всъщност много й се иска да узнае…
В кафенето на АриТек няколко часа по-късно тя не беше разочарована. Боб Сингх все още изглеждаше смутен от инцидента, макар и не само поради причината, която би трябвало да се очаква. И веднага щом Фрейда го увери, че най-вероятно ще оцелее, той мина на въпрос, който явно бе много по-належащ в момента.
— Все още експериментираме с костюма — обясни той, — и правим контролни тестове на системите за поддържане на жизнените функции — на закрито, където съм в безопасност! Следващата седмица, ако нещата потръгнат, ще опитам на открито. Но имаме един проблем с, ъ-ъ, сигурността! „Клавиус“ със сигурност ще участват с цял отбор, а същото мислят да направят и от „Циолковски“, на далечната страна. Също така МИТ и КалТек, а и „Гагарин“, но на тях никой не гледа сериозно. Те не притежават основни умения — а и как ли биха могли да си направят истинска тренировка на Земята?
Интересът на Фрейда към атлетиката беше почти равен на нула, но тя бързо започваше да променя отношението си към нея. Или поне към Робърт Сингх.
— Боиш се, че някой може да използва твоя модел ли?
— Точно така. А ако той се окаже надежден, както очакваме, това може да направи революция в екипировката за извънбордова дейност — и то не само за краткосрочни задачи. И бихме искали именно АриТек да получи овациите. Дори и сега, след повече от сто години, космическите костюми са все още неудобни и нескопосни. Нали знаеш стария виц: „Дано да не умра в такъв“.
Вицът наистина беше много стар, но Фрейда се разсмя прилежно. После прие отново сериозно изражение и погледна новия си приятел право в очите.
— Надявам се — каза тя, — да не се налага да поемаш рискове.
И точно в този момент разбра, че само за втори или трети път в живота си, се е влюбила.
Деканът на инженерния факултет, доста отчаян поради скорошното церемониално хвърляне в река Чарлз на неговия шпионин в МИТ, не бе особено щастлив като научи за новата съквартирантка на Робърт Сингх.
— Ще се погрижа да я изпратят на експедиция поне три дни преди състезанието — заплаши той.
Но като поразмисли, отстъпи. За проявите на един спортист беше важно не само физическото, но и психическото състояние.
Фрейда нямаше да бъде отстранена преди маратона.
9
ЗАЛИВЪТ НА ДЪГИТЕ
Красивата арка на Залива на дъгите е една от най-прекрасните лунни формации. Широка триста километра, тя представлява оцеляла през времето половина на равнина с типичен кратерен произход, чиято цяла северна стена е била отмита преди триста милиарда години от потоп лава, изригнала от Морето на дъждовете. Останалият незасегнат от лавата полукръг, е преграден в западния си край от високите километър Хераклидови възвишения, група хълмове, които в определени моменти създават кратка, но красива илюзия. Когато Луната стане на десет дни, запътена към пълнолунието, Хераклидите посрещат зората и дори и от най-малките земни телескопи на Земята те приличат на профила на млада жена с развяна на запад коса. А после, с издигането на слънцето, сенките се променят и Лунната девойка изчезва.