— И така, до началото на нашия век е нямало нищо — абсолютно нищо, което човешката раса е можела да направи по този въпрос и повечето хора, дори когато са знаели за това, не ги е било грижа. Мислели, че има далеч по-важни въпроси за решаване и, разбира се, били прави.
— Но умният човек се застрахова и срещу най-невероятни рискове, стига вноските да не са прекалено високи. В продължение на почти половин век програмата СПЕЙСГАРД съществува с един изключително скромен бюджет. Сега вече знаем, че съществува много висока вероятност за поне един катастрофален сблъсък със Земята, Луната или Марс през следващото хилядолетие.
— И трябва ли само да седим и да чакаме всичко това да се случи? Категорично не! Сега, когато имаме технологиите, с които можем да се защитим, поне бихме могли да създадем планове, които могат да влязат в действие не ако, а когато! — възникне неизбежната опасност. И ако имаме късмет, ще получим предупреждение няколко месеца преди това.
— Сега вече имам достатъчно основателна причина да отида на Земята — това все още е строго секретно и да им направя една голяма изненада! Готвя се да предложа дългосрочна програма, за това как да се справим с този проблем. И като начало се готвя да предложа на СПЕЙСГАРД да бъде дадено право да действа, за да може да оправдае името си. Бих искал да видя няколко бързи, мощни кораба, които да патрулират непрекъснато — Троянските точки са добро място за разполагането им. Докато са там, ще могат да провеждат ценни изследвания, а освен това ще могат да потеглят мигновено към всяка точка в Слънчевата система веднага, щом възникне необходимостта за такова действие.
— Това е историята, която се готвя да разкажа на всички земни червеи, когато се срещнем. Пожелайте ми на добър час!
14
АМАТЬОРЪТ
Към края на двадесет и първия век бяха останали твърде малко науки, в чиито области откритията можеха да бъдат правени от аматьори, но астрономията, както винаги, си оставаше една от тях.
Вярно, че нито един аматьор, колкото и ерудиран да е, не би могъл да се справи с апаратурата, която се използва ежедневно в големите обсерватории на Земята, Луната и на орбиталните станции. Но професионалистите обикновено са специализирани в тесни области, а Вселената е тъй необятна, че те едва ли биха могли да наблюдават повече от една малка частичка от нея. И една огромна част от нея оставаше неизследвана на разположение на енергичните начетени ентусиасти. Не е нужно да притежаваш кой знае колко голям телескоп, за да откриеш нещо, което никой друг не е забелязал, ако, разбира се, знаеш какво точно търсиш.
Задълженията на д-р Ангъс Милър като Ръководител на катедра в медицинския център в Порт Лоуел не бяха особено тежки. За разлика от земните колонисти, на заселниците на Марс не се налагаше да се приспособяват към нови екзотични заболявания и по-голямата част от работата на лекаря се свеждаше до нещастни случаи. Наистина във второто и третото поколения бяха започнали да се проявяват някои по-особени дефекти на костната система, несъмнено поради ниската гравитация, но лекарите в центъра бяха уверени, че ще успеят да се справят с тях, преди да станат сериозни.
Благодарение на изобилието от свободно време, д-р Милър беше един от малкото астрономи аматьори на Марс. В течение на годините той си беше построил една сложна система от рефлектори — като преди това бе изгладил с шкурка, полирал и посребрил с амалгама огледалата чрез техники, които всеотдайните майстори на телескопи бяха довели до съвършенство в течение на векове.
Отначало той прекарваше по-голямата част от времето си наблюдавайки планетата Земя, като не обръщаше внимание на язвителните коментари на своите приятели.
— Защо си правиш труда изобщо? — го питаха те. — Земята всъщност е напълно изследвана. Твърди се дори, че на нея живеят интелигентни форми на живот.
Но млъкнаха, когато Милър им показа красивото синьо кълбо, увиснало в пространството, и по-малката, но застанала в същата фаза, Луна, зареяна до него. Цялата история на планетата, с изключение на последните няколко мига от съществуването й, стоеше там в обсега на телескопа. Колкото и надалеч да бе отпътувало във Вселената, човечеството никога не би могло да прекъсне напълно своите връзки с родната планета.
Но все пак критикарите имаха своето право. Земята не представляваше особено благодарен обект за наблюдение. Една голяма част от нея бе постоянно обвита с облаци, а когато се намираше в най-близката си точка спрямо Марс, към него гледаше само нощната половина на Земята, тъй че природните характеристики на релефа оставаха незабележими. Само преди един век нощната страна на Земята е била всичко друго, но не и тъмна — с всички тези мегавати електричество, които струяли разсипнически към небето. И макар че по-загрижените за икономисване на електроенергията поколения бяха спрели най-тежките прояви на разточителство, повечето от големите градове приличаха на светли острови в морето от тъма и се забелязваха лесно.