Това наистина се оказа астероид, точно зад орбитата на Юпитер. Д-р Милър настрои компютъра да изчисли приблизителната му скорост и се изненада когато видя, че Мирна, както той бе решил да го нарече, се намираше доста близо до Земята. Това го правеше още по-интересен.
Но той така и не успя да му даде име. Преди МАС да го одобри, други наблюдатели бяха докладвали една много по-точна орбита.
И после можеше да има само едно име: Кали, богинята на разрушението.
Когато д-р Милър откри Кали, тя вече се бе насочила към Слънцето, и съответно към Земята — с една безпрецедентна скорост. И макар че въпросът вече бе придобил една по-скоро академична значимост, всички искаха да знаят защо СПЕЙСГАРД с всичките си възможности са изпреварени от някакъв наблюдател-аматьор от Марс, оборудван с една почти домашна ръчно правена апаратура.
Отговорът, както обикновено в такива случаи, бе в комбинацията от лош късмет и добре известната проклетия на неодушевените предмети.
Кали бе много трудно забележим за размера си, тъй като бе един от най-тъмните астероиди, откривани някога. Очевидно се състоеше от въгленосни пластове: цялата му повърхност — почти буквално беше от сажди. А през последните години звездното поле, през което се бе движил, представляваше един от най-наситените с небесни тела райони в целия Млечен път. И при наблюденията от обсерваториите на СПЕЙСГАРД той направо се губеше в яркия блясък на звездите.
Д-р Милър бе имал късмет с местоположението си на Марс. Той умишлено бе насочил телескопа си към една от по-слабо наситените области на космоса и Кали се оказа там. Само няколко седмици по-рано или по-късно и той щеше да я пропусне.
И съвсем естествено при последвалите проверки в СПЕЙСГАРД прегледаха отново записите на своите наблюдения. Когато човек знае какво търси, той го открива много по-лесно.
Кали е била засичана три пъти, но сигналът се е намирал на границата на звука и поради тази причина програмата за автоматично търсене не се бе задействала.
Много хора бяха доволни от тази небрежност; те считаха, че ако Кали е била открита по-рано, това само би удължило агонията.
ТРЕТА ЧАСТ
ПРОРОЧИЦАТА
„Не е ли време да си признаеш, Джон, че Исус трябва да е бил най-обикновен човек, като Мохамед (Мир на праха му)? Ние знаем нещо, което авторите на евангелия не са допускали, макар че изглежда съвършено очевидно, като се замислиш — една девствена майка би могла да роди само момиче, никога момче. Разбира се, Светият дух може и да е извършил и второ чудо. Може би съм пристрастна, но ми се струва, че това би било направо перчене. Една проява на лош вкус.“
Хрислямът още не бе навършил сто години от съществуването си, макар че произходът му се губеше две десетилетия преди времето на Петролната война от 1990–91 г. Една от неочакваните последици на това огромно недоразумение бе, че голям брой американски военнослужещи — мъже и жени — за първи път в живота си влезли в директен контакт с Исляма — и били дълбоко впечатлени. Те разбрали, че голяма част от предразсъдъците им, като например представата за фанатизиран молла, който размахва в едната си ръка Корана, а в другата — картечница, са абсурдно опростени. И с изненада установили огромния напредък, който ислямският свят отбелязал в областта на астрономията и математиката по време на мрачното средновековие в Европа — хиляда години преди да бъдат родени Съединените Американски Щати.
Възрадвани от възможността да спечелят нови поддръжници за исляма, властите на Саудитска Арабия разположили свои информационни центрове в главните военни бази на „Пустинна буря“, за да проповядват религиозно обучение и разясняване на Корана. До края на войната в Персийския залив няколко хиляди американци имали вече нова вяра. Повечето, очевидно незапознати с безчинствата, извършвани над техните прадеди от арабските търговци на роби били от афро-американски произход, но имало и значителен брой бели.
Сержант Руби Голдънбърг от техническите войски била не само бяла; тя била и дъщеря на равин и преди да бъде изпратена в базата на крал Фейсал в Дхахран не била виждала нищо по-екзотично от Дисниленд. Макар че била добре запозната и с юдаизма и с християнството, ислямът открил пред нея един нов свят. Тя била очарована от сериозното му отношение към основните житейски ценности, както и от древната му, макар и вече доста опорочена, идея за търпимостта. Тя особено се възхитила от това чистосърдечно уважение към двамата пророци от друга вяра — Мойсей и Исус. Обаче, с нейното „освободено“ съзнание на човек от западния свят, тя гледала с недоверие на положението на жените в далеч по-консервативния мюсюлмански свят.