Когато бомбата експлодирала, над Слънчевата система със скоростта на светлината се разпръснала тънка покривка от микровълни с дебелина само няколко метра. Само след няколко минути разположените навсякъде в орбита около Земята детектори започнали да получават ехо-сигнали от Слънцето, Меркурий, Венера и Луната; но от тях никой не се интересувал.
Следващите два часа, преди експлозивната струя от радиовълни да премине покрай Сатурн, в информационните банки на ЕКСКАЛИБУР потекли стотици хиляди ехо-сигнали. Всички известни спътници, астероиди и комети били лесно засечени и след завършването на анализа било определено местоположението на всеки един обект от Юпитер насам с диаметър по-голям от един метър. Тяхното класифициране и изчисляването на бъдещите им траектории създало работа на компютрите на СПЕЙСГАРД за години напред.
Обаче първият „бегъл поглед“ бил обнадеждаващ. Нищо в обсега на ЕКСКАЛИБУР не заплашвало Земята и човечеството можело да си отдъхне. Даже се появили предложения СПЕЙСГАРД да бъде разпуснат.
И когато, много години по-късно, д-р Милър открил Кали със своя домашен телескоп, се появило всеобщо недоволство и недоумение как е било възможно да се пропусне този астероид. Отговорът бил прост: тогава Кали се намирал в най-далечната точка на своята орбита, зад обсега дори и на ядрения радар. ЕКСКАЛИБУР със сигурност би го засякъл, ако тогава той е представлявал някаква неизбежна и скорошна опасност за Земята.
Но дълго преди да се случи това, ЕКСКАЛИБУР бил довел до един внушителен и неочакван резултат. Той не просто засякъл опасността; много хора вярвали, че той е създал нова опасност и така е възродил хиляди древни човешки страхове.
19
НЕОЧАКВАН ОТГОВОР
Програмата ТИР — Търсенето на Извънземен Разум — се провеждаше повече от век с далеч по-чувствителна апаратура и сред непрекъснато увеличаващ се обсег на честоти. Имаше много фалшиви тревоги, а радиоастрономите бяха засекли няколко „възможни“ сигнали, които биха могли да се окажат истински прояви на разум, а не просто случайни откъслечни космически шумове. Но за нещастие, засечените сигнали бяха твърде кратки, за да може дори и най-изобретателната компютърна програма да докаже разумния им произход.
Но на всичко това рязко бе сложен край през 2085 година. Една от ентусиастките от някогашния ТИР бе казала веднъж: „Когато най-после дойде сигнал, ние със сигурност ще разберем, че е истински — той няма да бъде някакво слабо съскане, почти изгубено в паразитни шумове“. И тя се оказа права.
Сигналът бе засечен, силен и ясен, по време на обичайна проверка на един от по-малките радиотелескопи, разположен на далечната страна на Луната, все още сравнително тихо място въпреки натоварения местен комуникационен трафик. И не можеше да съществува и най-малкото съмнение в извънземния му произход, Телескопът, който го бе засякъл, бе насочен право към Сириус, най-ярката звезда на цялото небе.
Това била първата изненада. Сириус е около петдесет пъти по-ярък от Слънцето и винаги е бил считан неподходящ като кандидат за люлка на цивилизации. Астрономите още спорели по този въпрос, когато те, пък и целият свят получили още по-силен шок.
Макар че, погледнат в ретроспекция, този факт направо бодял очите, минали повече от двадесет и четири часа преди някой да забележи едно интересно съвпадение.
Сириус се намираше на 8.6 светлинни години разстояние, а проектът ЕКСКАЛИБУР бе започнал точно седемнайсет години и три месеца по-рано. Тоест толкова, колкото радиосигналът да пропътува до Сириус и обратно. Които или каквито и да бяха там, то те бяха приели електромагнитната експлозия и бяха отвърнали без да губят време.
А сякаш за да се объркат още повече нещата, вълната-носител от Сириус бе на същата честота като сигнала, изпратен от ЕКСКАЛИБУР — 5 400 мегахерца. Въпреки всичко обаче дошло и едно огромно разочарование.
Противно на всички очаквания тази 5 400 мегахерцова вълна била абсолютно немодулирана, в нея не се съдържала и следа от модулиран сигнал.
Тя била един най-обикновен шум.
20
ПРЕРОДЕНИТЕ
Малко са религиите, които преживяват смъртта на основателя си без последици. Така станало и с Хрисляма, въпреки усилията на Фатима Магдалена да си определи наследник.
Първите несъгласия възникнали, когато нейният син, Морис Голдънбърг, се появил изведнъж от нищото и се опитал да предяви претенции към правото си на наследство. Отначало той бил обявен за безсрамен лъжец, но когато изискал и си направил кръвна проба, Движението трябвало да изостави тази линия на защита.