После той предприел пътуване до Мека и, макар че го държали настрани от Божи гроб, след това той настоявал да го наричат „хаджия“. Доколко е бил искрен в тази своя постъпка или в които и да било други свои постъпки е предмет на ожесточени спорове. Никога не бе съществувало съмнение обаче в искреността на майка му. След неговата смърт много хора решили, че Хаджи Марс Голдънбърг не е бил нищо друго освен един чаровен и благовиден авантюрист, който се е опитвал да спечели колкото се може повече от възможността, предоставена му от съдбата. И тъкмо за ирония на съдбата той бил една от последните известни жертви на вируса на СПИН — факт, послужил за основа на много противоречиви заключения.
Що се отнася до страничните наблюдатели, повечето от въпросите от доктринен характер, които поставял Марс, били тривиални. Молитвите по изгрев и залез наистина ли са минималното изискване? Равностойни ли са поклоненията във Витлеем и Мека? Не би ли могъл Рамаданът да се намали до една седмица? Трябва ли да се отделят подаяния за бедните, по време когато обществото като цяло е признало своята отговорност по този въпрос? Възможно ли е да се помирят заповедта на Исус „пийте вино, за да си спомняте за мен“ и мюсюлманското отвращение към алкохола? И така нататък…
След смъртта на Морис, несъгласията между отделните секти се позакърпили малко и в продължение на няколко десетилетия Хрислямът се представял пред света като една сравнително единна доктрина. В най-добрите си времена той имал над сто милиона последователи и бил четвъртата по популярност религия на Земята, макар че имал сравнително малък успех на Луната и Марс.
Но основният разкол бил предизвикан съвсем неочаквано от „Гласа на Сириус“. Една мистична малка секта, силно повлияна от доктрината на Суфи, които твърдели, че са интерпретирали загадъчния сигнал от космоса с помощта на сложна модерна техника за обработка на информацията.
Всички по-ранни опити се били провалили напълно, а сигналът, ако изобщо е бил такъв, приличал на немодулиран шум. И защо жителите на Сириус ще си правят изобщо труда да изпращат някакъв си прост шум било загадка, която предизвикала появата на множество теории. Според най-популярната от тях, шумът само приличал на шум, по подобие на засекретените съобщения, изпращани по някои кодирани системи за обмяна на информация. А би могло и да е нещо като тест за интелигентност, който само хрислямските зилоти — „Преродените“, КАКТО ЩЕЛИ ДА СЕ НАРЕКАТ ПО-КЪСНО, издържали успешно, както самите те твърдели.
И все пак всеки шум от очевидно изкуствен произход категорично съдържа едно съобщение: „Ние сме тук.“ Може би сириусианците чакали потвърждение — „електронното ръкостискане“, което се очаквало от много от комуникационните апаратури — преди да започнат да изпращат разумни съобщения.
Преродените имали далеч по-интересен, макар и не толкова оригинален, отговор. В ранните дни на комуникационните теории се твърдяло, че на „чистия шум“ не бива да се гледа просто като на безполезна безсмислица, а като на крайна комбинация от всички възможни сигнали.
Преродените имали една стройна аналогия: представете си, че всички поети, философи и пророци на човечеството говорят едновременно. Резултатът ще бъде един напълно неразбираем потоп от звуци — и все пак те биха съдържали крайния цялостен продукт на човешката мъдрост.
Така било и със сигнала от Сириус, който не бил нищо друго освен Гласът на Бога и само Верните можели да го разберат с помощта на сложна декодираща разчитаща апаратура и непонятни алгоритми. Но когато ги запитвали какво точно казва Гласът на Бога, преродените отговаряли: „Ще ви кажем, когато му дойде времето.“
Разбира се, целият свят им се смеел, макар че се дочувало и неспокойно мърморене, когато преродените конструирали една метална чиния, широка един километър, за да се опитат да разговарят с Бога или с каквото там се намирало от другата страна на веригата. Нито една от официалните космически организации до този момент не била предприела подобна стъпка, понеже не можели да достигнат до единен приемлив отговор. И затова мнозина си мислели, че за доброто на човечеството те или трябва да си замълчат или просто да излъчват Бах.
Междувременно преродените, уверени в своите специални взаимоотношения с Бога, бълвали молитви и почит към Сириус. Те дори твърдели, че тъй като Бог е създал Айнщайн, а не обратното, те няма да се ограничат само до скоростта на светлината; и техният разговор няма да се спъва от седемнадесетгодишно чакане.