Изследователите на борда на Троянските близнаци не пренебрегваха и обектите, намиращи се в непосредствена близост до тях, разстоянията до които се измерваха просто в милиони километри. Само за няколко години за състава на тези малки небесни тела бе научено много повече, отколкото за трите века, изтекли от тяхното откриване.
Спокойното ежедневие, нарушавано само от смените в персонала и задължителните връщания на Деймос за инспекция и подновяване на апаратурата, продължаваше вече тридесет години и малко хора си спомняха първоначалната цел, за която бяха построени „Голиат“ и „Херкулес“. Дори и екипажите им рядко се сещаха, че всъщност са на стража, като патрулите, които наблюдавали обветрените троянски стени преди три хиляди години. Но те очакваха враг, който дори и Омир едва ли би могъл да си представи.
22
ВСЕКИДНЕВИЕ
Макар че настоящата работа на капитан Сингх в открития космос на еднакво разстояние от Слънцето и Юпитер често биваше наричана най-самотната в цялата слънчева система, той рядко се чувстваше самотен. Сравняваше положението си с това на великите мореплаватели от миналото, като Кук, и неоснователно покрития с черна слава Блай. Те били откъснати от всяка възможност за връзка с дома и семействата си в продължение на месеци — понякога и години — и били принудени да живеят в претъпкани, мръсни помещения в непосредствен контакт с шепа офицери и множество необразовани и нерядко бунтарски настроени моряци. Дори и без такива опасности като бури, скрити плитчини, вражески нападения и враждебно настроени туземци, моряшкият живот в ония години трябва силно да е напомнял Пъкъла.
Вярно, че на „Голиат“ нямаше много повече жизнено пространство, отколкото е имало на кораба „Дръзновение“ на Кук, но липсата на гравитация помагаше то да се използва много по-ефективно. И, разбира се, компенсациите, предлагани на екипажа и пътниците, бяха несравнимо по-добри. По отношение на забавленията те имаха незабавен достъп до всичко, което човечеството бе създало в областта на изкуството и културата — с изключение на създаденото преди няколко минути. Часовата отдалеченост от Земята беше кажи речи единственото неудобство, с което трябваше да се примиряват.
Всеки месец от Марс или Луната пристигаше скоростна совалка и докарваше нови хора или отвеждаше част от персонала у дома в отпуск. Очакваното с нетърпение пристигане на пощенския кораб с пратки, които не можеха да се изпратят по радиото или с оптическите връзки, бе единствената промяна в установената рутина.
Не че на корабния живот му липсваха проблеми — били те технически, психически, по-сериозни или тривиални…
— Професор Джемисън?
— Да, шкипер.
— Дейвид току що насочи вниманието ми към вашите показатели за физическа дееспособност. Струва ми се, че сте пропуснал последните си две тренировки на движещата се пътека.
— Ъ-ъ… сигурно има някаква грешка.
— Несъмнено. Но чия? Ще ви свържа с Дейвид.
— Е, може и да съм пропуснал някоя. Бях много зает с анализите на пробите, които донесоха от Ахил. Ще компенсирам утре.
— Не забравяй, Бил. Зная, че е досадно, но ако не се натоварваш до половин g, както се пада по тренировъчната ти програма, няма да можеш повече да стъпиш на Марс — да не говорим за Земята. Прекъсвам.
— Съобщение от Фрейда, капитане. Тоби ще изнася концерт в зала Смитсониън на 15. Тя казва, че щяло да бъде страхотно събитие. Намерили са оригинали на големия концерт на Брамс. Тоби ще свири една от собствените си композиции и рапсодията на Рахманинов по тема от Паганини. Искате ли да го заснемем напълно или само ще го слушате по радиото?
— Така или иначе няма да мога да го гледам, но не искам да обидя Тоби. Изпратете му най-добри пожелания от мое име — и поръчайте целия мемочип.
— Д-р Яворски?
— Да, капитане.
— От лабораторията ви се носи необичайна миризма. Няколко човека вече ми се оплакват. Въздушните филтри не успяват да я пречистят.
— Миризма ли? Странно. Не съм забелязал нищо. Но ще проверя незабавно.
— Капитане, пристигна съобщение от Шърмейн докато спяхте. Не е спешно, но марсианското ви поданство ще изтече след десет дни, ако не го подновите. Обичайното време за съобщения до Марс е двадесет и две минути.
— Благодаря, Дейвид. Но сега не мога да се занимавам с това. Напомни ми отново утре по същото време.