— Капитан Сингх, Изследователски кораб „Голиат“, до Телевизионна мрежа Солър. Получих съобщението ви преди няколко дни, но не погледнах на него сериозно. Нямах представа, че все още съществуват такива безумци. Не, не сме срещнали извънземен кораб. Бъдете сигурни, че когато това стане, ще ви съобщим.
— Сони?
— Да, капитане.
— Поздравления за подреждането на масата снощи. Но разпределителят на сапуна ми е празен, може ли да го заредиш отново? Този път боров аромат — вече ми се гади от лавандулата.
По всеобщо мнение Сони бе вторият по важност човек на борда; а някои го считаха за по-важен дори и от капитана.
Официалната му длъжност на корабен стюард само леко загатваше за ролята на Сони Гилбърт на борда на „Голиат“. Той си беше Господин за бързо реагиране, способен да се справи еднакво добре както с човешки, така и с технически въпроси — поне на ниво поддържане на домакинството. И най-опърничавият от почистващите роботи в негово присъствие започваше да се държи както подобава, а страдащите от любовна мъка млади учени от всички полове по лесно се доверяваха на него, отколкото на корабната програма ПСИХОДОКТОР. (До капитан Сингх достигнаха слухове, че Сони имал забележителна колекция от помощни секс-средства, илюзорни и истински, но имаше някои неща, които умният командир предпочиташе да не знае).
И фактът, че по всички стандартни мерки Сони имаше най-ниския коефициент на интелигентност от всички на кораба, нямаше никакво значение; неговата работоспособност, добро сърце и неподправена любезност бяха единствените важни качества. И когато един известен посетител-космолог в пристъп на „остроумие“ го нарече „мошеник“, капитан Сингх го насмете хубавичко и го накара да се извини. И когато той отказа да го направи, бе изпратен незабавно обратно със следващата совалка, въпреки бурните протести от Земята.
И макар че този случай бе изключение, между екипажа на „Голиат“ и екипа от учени съществуваше известно напрежение. Обикновено то не беше злонамерено и се изразяваше в подмятания и понякога в неприятни номера. Но при необичайни обстоятелства те всички работеха като един, независимо от формалните си задължения.
И тъй като Дейвид държеше под око основните системи на кораба, не беше необходимо да се въвежда денонощно дежурство. През „деня“ бяха будни и екип А и екип Б, макар че само единият беше дежурен. В случай на тревога Дейвид щеше да реагира много по-бързо от всеки човек. А ако възникнеше ситуация, в която дори той би бил безсилен да се справи, вероятно би било по-милостиво да се оставят и двата екипажа заспали през няколкото последни секунди от живота им.
Денят на кораба започваше в 6.00 часа вселенско време, но тъй като столовата беше много малка, първият дежурен екипаж имаше предимство за закуска в 6.30. Екипаж Б закусваше в 7.00, а учените трябваше да чакат до 7.30. Но понеже човек свободно можеше да си вземе сандвичи от автомата по всяко време, на практика никой не страдаше от гладуване.
Точно в 8.00 часа капитан Сингх прочиташе резюмето на програмата за деня и докладваше някои по-важни новини. После екипаж А отиваше по местата си за дежурство, учените отиваха в своите лаборатории и работни ниши, а хората от екипаж Б изчезваха в своите малки, но луксозни кабини, да гледат пропуснатите новини по видеопощата, да се включат към корабните информационни и забавляващи системи, да направят някое и друго проучване и да ангажират по някакъв начин времето си до смяната в 14.00 часа.
Това беше номиналният режим, но той биваше подложен на чести промени, планирани и непланирани. Най-интересни сред тях бяха редките пътувания до преминаващи астероиди.
Не беше вярно казаното от един преситен от наука астроном: „Когато си видял един астероид, значи си ги видял всичките.“ (Той беше специалист по сблъскващи се галактики, така че невежеството му по подобни второстепенни въпроси бе напълно простимо.) Всъщност астероидите толкова се различаваха по вид, колкото и по размери — от широкия хиляда километра в диаметър Серес до безименните скали с размера на малък жилищен блок.
Повечето от тях не представляваха нищо освен камъни като тези на Земята и на Луната — базалт и гранит, висококачествените строителни материали, използвани от изначалния архитект-творец на мирозданието за изграждането на Алпите и Хималаите.
Други бяха предимно с метален състав — желязо, кобалт, и по-редки елементи, включително злато и платина. Някои малки астероиди биха стрували буквално трилиони долари в дните преди търговската трансмутация да направи златото малко по-евтино от други много по-полезни метали като медта или оловото.