31
СЦЕНАРИЯТ
На пръв поглед това бе елементарен въпрос от динамиката. Масата на Кали бе известна с точност до 1 процент, а скоростта, с която щеше да се сблъска със Земята — с точност до дванадесетия знак след десетичната запетая. И всеки ученик би могъл да изчисли резултата за енергията: 1/2MV2 и да го превърне в мегатонове експлозив.
Резултатът бе невероятното число от два милиона тона — число, което продължаваше да остава неясно дори и когато биваше обяснено чрез примера, че е два милиарда пъти по-голямо от силата на бомбата, разрушила Хирошима. И най-важната неизвестна величина в уравнението беше точката на сблъсъка. С приближаването на Кали вероятността „грешка“ ставаше все по-малка, но точното място на удара — т.н. „нулева точка“ не би могло да се определи с точност до хиляда километра по-рано от няколко дни преди удара — едно изчисление, което много хора считаха за напълно ненужно.
Във всеки случаи, най-вероятно нулевата точка щеше да се падне някъде в океана, тъй като три-четвърти от земната повърхност бе вода. Най-оптимистичните сценарии предвиждаха падане в средата на Тихия океан; щеше да има време да се евакуира населението от по-малките острови, преди те да бъдат изтрити от лицето на Земята от приливната вълна, висока един километър.
Разбира се, ако Кали паднеше на твърда земя, за хората в радиус от няколко стотици километра не би имало никаква надежда за оцеляване. Те щяха мигновено да се изпарят. А след няколко минути всички сгради в район приблизително с площта на континент, щяха да бъдат сравнени със земята от взривната вълна. Дори и подземните укрития най-вероятно щяха да се пръснат, макар че след това някои оцелели щастливци може би щяха да успеят да се откопаят изпод развалините.
Но щяха ли да са щастливци наистина? Средствата за масова информация отново и отново повтаряха въпроса, повдигнат от писателите от двайсети век и засягащ термоядрената война: „И няма ли живите да завиждат на мъртвите?“
Нещата можеше да се окажат точно такива. Далечните последствия от сблъсъка можеше да бъдат по-страшни отколкото непосредствения ефект, тъй като небето щеше да се замъгли от дим месеци наред — може би дори години. По-голямата част от растителността и вероятно останалите диви животни нямаше да могат да оцелеят при липсата на слънчева светлина и под дъжда примесен с азотна киселина, получена от взаимодействието между кислорода и азота в атмосферата при избухването на огромното огнено кълбо.
Дори и при високите технологии, които притежаваше, Земята вероятно щеше да остане практически ненаселена в течение на десетилетия, пък и кой ли би искал да живее на опустошена планета? Единственото спасение оставаше Космоса.
Но пътят на спасението бе затворен за повечето хора. Нямаше достатъчно кораби, които да могат да закарат повече от една малка част от човешката раса дори до Луната, пък и нямаше, особен смисъл да се постъпи така. Лунните селища можеха да приемат само неколкостотин хиляди ненадейни гости.
И както за всичките повече от четвърт трилион хора, живели някога на Земята, тя щеше да се окаже пак люлка и гроб.
ШЕСТА ЧАСТ
32
МЪДРОСТТА НА ДАВИД
Капитан Сингх седеше сам в голямата си добре проектирана кабина, служила за негов дом по-дълго, отколкото всяко друго място в Слънчевата система. Той все още бе замаян от събитията, но предупреждението от АСТРОПОЛ, макар и закъсняло, бе успяло да подобри състоянието и духа на хората от кораба.
Поне не беше тяхна грешка; те бяха изпълнили дълга си. Пък и кой ли би могъл да допусне, че религиозните фанатици ще поискат Земята да бъде разрушена?
Но сега, когато бе принуден да се замисли за немислимото преди, то вече не му се струваше чак толкова невероятно. Почти през всяко десетилетие на цялата човешка история се е появявал по някой пророк, който е предричал свършека на света на определена дата, Това което наистина изумяваше и караше човек да се отчайва и да се съмнява в здравия разум на човешкия вид бе фактът, че той обикновено събирал около себе си хиляди привърженици, които продавали своите вече ненужни им вещи и се отбирали на някое точно определено място, в очакване да отидат на небето.
Макар че много от вярващите във Второто пришествие бяха самозванци, повечето наистина вярваха в своите собствени предсказания. И ако притежаваха необходимата сила, би ли могъл да се съмнява някой, че ако Бог не пожелаеше да им сътрудничи, те не биха се постарали сами за изпълнението на собствените си пророчества?
Е, преродените с превъзходните си технически възможности, имаха тази сила. Необходими бяха единствено няколко килотона експлозив, няколко интелигентни компютърни програми и съучастници на Деймос. Дори един е бил достатъчен.