Екипажът се отнасяше към Стромболи по-скоро с топло внимание, отколкото с тревога. Сони, който никога не би пропуснал подобна възможност, започна да събира облози за точното време на изригването, като вследствие на това Дейвид всяка вечер трябваше да прави сложни преизчисления на кредитния баланс.
Но под ръководството на Сър Колин той правеше и далеч по-сериозни изчисления. „Голиат“ се намираше по средата между Марс и Земята, когато Сингх и Дрейкър решиха, че вече е време да алармират СПЕЙСГАРД, но засега никой друг.
— Както ще видите от приложените изчисления — гласеше началото на техния меморандум — има и друга сила, освен нашия тласък, който влияе на орбитата на Кали. Вулканът, който нарекохме Стромболи, действа като ракетен двигател, изхвърляйки стотици тонове материя при всяко завъртане. Той вече е унищожил 10% от импулса, който сме придали на астероида. Това няма да представлява особена опасност, ако нещата не се влошат. Но с приближаването на Кали към Слънцето те най-вероятно ще се влошат. Разбира се, ако запасът му от летлива материя се изчерпи, проблемът ще отпадне.
— Не бихме искали да всяваме ненужна тревога при условие, че още нищо не е сигурно. Поведението на действащите комети, а Кали е последната останка именно от такава комета, е непредсказуемо. Така че СПЕЙСГАРД трябва да обмисли какви допълнителни мерки могат да се вземат и как да се подготви обществеността за това. Може би имаме подобен случай в историята с кометата Суифт-Татъл, открита от двама американски астрономи през 1862 година. Но тя се изгубила за повече от век, тъй като, при приближаването й към Слънцето, орбитата й била променена от реактивна реакция. После била преоткрита отново от японски астроном-аматьор през 1922 и след изчисляване на орбитата й настъпила повсеместна тревога. Оказало се, че съществува голяма вероятност Суифт-Татъл да се сблъска със Земята на 14 август 2126 година. Макар че тогава това предизвикало сензация, сега събитието е буквално забравено. Когато кометата завила зад Слънцето през 1992 година, нейните „слънчеви реактивни двигатели“ отново променили орбитата й, която вече ставала безопасна за Земята. Тя ще мине доста встрани от Земята през 2126 година и ние ще можем да я наблюдаваме като безопасен спектакъл, разиграван на нашето небе. Може би този малък исторически факт — молим за извинение онези, които са добре запознати с него, ще вдъхне известно спокойствие на хората. Но, разбира се, не бихме могли да разчитаме изцяло на подобно щастливо стечение на обстоятелствата.
— Първоначалният ни план беше да напуснем Кали веднага щом тя бъде отклонена в безопасна орбита, да посетим някой от презареждащите танкери и да се върнем на Марс. Но сега предполагаме, че ще се наложи да изгорим цялото си налично гориво тук на Кали. То дори няма да ни стигне да изтласкваме Кали по време на целия й път към Земята. Но да се надяваме, че ще ни стигне да я отклоним. И ще останем тук — пък и каква ли друга възможност бихме имали! — докато се организира спасителна експедиция. А това вероятно ще стане след като завием зад Слънцето и се отправим обратно към орбитата на Земята. Моля, потвърдете дали одобрявате този план или имате други предложения.
Когато получаването на космофакса бе потвърдено, капитан Сингх отбеляза леко отегчено:
— Е, това ще ги поразтърси малко. Чудя се, как ли ще се справят?
— А пък аз се чудя, ние как ще се справим — отвърна мрачно Сър Колин. — Обмислям няколко други възможности.
— Какви например?
— Най-ужасния възможен сценарий е да не успеем да отклоним Кали. Наистина ли се готвиш за изгориш горивото си до капка и да оставиш „Голиат“ да се сблъска със Земята заедно с Кали? Колко тона са необходими да ни изведат, ако не на съвсем безопасна орбита, то поне встрани от астероида?
Капитанът се усмихна безрадостно.
— Ако го направим малко преди да сме изгорили всичко, около деветдесет.
— Радвам се, че вече си го изчислил. Деветдесет тона няма да променят с нищо положението на Кали — нито пък на Земята — но ще ни помогнат да отървем кожите.
— Съгласен съм. Няма смисъл да загиваме, добавяйки десет хиляди тона към ударната маса. Не че десет хиляди тона ще имат някакво значение при обща маса два милиарда.
— Това наистина е така, но се съмнявам, че някой на Земята ще оцени жеста ни, когато кажем: „Съжаляваме, момчета.“ и се изнижем без да ни се случи нищо.