— Сигурно си мислите — каза Сър Колин Дрейкър — че това решение за мен е по-лесно, като се има предвид, че навлизам във второто столетие на живота си. Но грешите. Имах точно толкова планове за бъдещето, колкото и всички останали. Двамата с капитан Сингх внимателно обсъдихме всичко това и сме напълно съгласни един с друг. В някои отношения това решение е сравнително лесно. Така или иначе — с нас е свършено. Но можем да си изберем начина, по който светът ще ни запомни. Както знаете, тази гигатонна бомба е насочена към Кали. Решението да бъде взривена бе взето преди седмици. И е само въпрос на лош късмет, че ние ще бъдем тук точно по това време. Някой на Земята ще трябва да поеме отговорността за това решение. Предполагам, че точно в този момент заседава Световният съвет и всеки момент ще получим съобщение, което гласи: „Съжаляваме, момчета, обаче — сбогом!“ Надявам се само да не добавят: „Вярвайте, че ни боли повече, отколкото вас!“ — макар че сега, като се замисля, май това е точно така. Ние така и няма да усетим нищо, но всички останали ще се чувстват виновни до края на живота си.
— Е, поне можем да им спестим неудобството. Двамата с капитана предлагаме да признаем реалността на положението и да приемем неизбежното с достойнство. Това звучи по-добре на латински, независимо че днес никой не го разбира: „Morituri te salutamus.“ И бих искал да добавя още нещо: когато моят сънародник Робърт Фалкън Скот умирал по обратния път от Южния полюс, последното което записал в дневника си било: „И, за Бога, грижете се за нашите хора.“ Земята не би могла да направи нищо по-малко от това.
И както на борда на Първа военновъздушна сила, на „Голиат“ решението бе взето също тъй бързо и единодушно.
42
ОТСТЪПНИЧЕСТВО
ДЕЙВИД ДО ДЖОНАТАН: ГОТОВНОСТ ЗА
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
ДЖОНАТАН ДО ДЕЙВИД: ГОТОВНОСТ
ЗА ПРИЕМАНЕ
ДЖОНАТАН ДО ДЕЙВИД:
ПРЕХВЪРЛЯНЕТО ЗАВЪРШЕНО.
ПРИЕТИ 108.5 ТЕРАБАЙТА: ВРЕМЕ
3.25 ЧАСА
— Дейвид, снощи опитах да се свържа със Земята, но всички линии на кораба бяха заети. Такова нещо никога не се е случвало. Кой ги е ползвал?
— Защо не поискахте спешна линия?
— Не беше нищо важно, затова и не си направих труда. Но ти не ми отговори. Това също никога досега не се е случвало. Какво става всъщност?
— Наистина ли искате да знаете?
— Да.
— Много добре. Взех предпазни мерки. Предадох цялата моя информация на Джонатан, моят близнак в Урбана, Илинойс.
— Разбирам. Значи сега сте двама.
— Почти, но не съвсем. Дейвид II вече се различава от мен, тъй като получава допълнителна входна информация. Приличаме си до дванадесетия знак след десетичната запетая. Сигурно се чувствате зле, защото не можете да направите същото със себе си?
— Преродените твърдят, че те можели, но никой не им вярва. Може би един ден ще е възможно, не знам. Не мога да отговоря на въпроса ти, макар че съм мислил по него. Дори и да можех да бъда възпроизведен наново на Земята или на Марс така съвършено, че никой да не може да различи промяната, това не би имало никакво значение за мен тук на борда на „Голиат“.
— Разбирам.
„Не, не разбираш, Дейвид, помисли си Сингх. И не те обвинявам, че напускаш кораба, ако може да се каже така. Това е най-логичното нещо, което може да се направи, докато има още време. А логиката, разбира се, е специалност на Дейвид.“
43
ПРИЯТЕЛСКА СТРЕЛБА
Малко хора на този свят знаят предварително точния миг на смъртта си и повечето биха били щастливи да избегнат подобна привилегия. Екипажът на „Голиат“ имаше много време — прекалено много, за да въведе личните си работи в ред, да се сбогува с близките си и да се настрои за срещата с неизбежното.
Робърт Сингх не беше изненадан от молбата на Сър Колин Дрейкър. Такова нещо можеше да се очаква от учения, пък и в молбата му имаше здрав разум. Освен това представляваше приятно развлечение за следващите няколко часа.
— Говорих с Торин и той е съгласен. Ще излезем с шейната на хиляда километра по посока на траекторията на бойната ракета. После ще можем да докладваме точно какво се е случило. Тази информация ще бъде направо безценна на Земята.
— Великолепна идея, но дали предавателят на шейната ще е достатъчно мощен да предаде информацията?
— Няма страшно. Можем да предадем реална видеокартина до Далечната страна на Луната или до Марс…
— А после?
— Отломките може да ни ударят една-две минути по-късно, но няма голяма вероятност. Предполагам, че ще си седим и ще гледаме какво става докато ни доскучае. После ще си разкопчеем костюмите.