Ако преценим логично, последвалото изложение сякаш не съответствуваше на този вдъхновен увод. Чак след като речта завърши, нашите съграждани разбраха, че отецът бе успял посредством умел ораторски похват да постави наведнъж, с един замах, темата на цялата си проповед. Веднага след първата фраза Панлу цитира съответния текст от Библията, отнасящ се до чумата в Египет, и каза:
— Този бич се появи за първи път в историята, за да порази враговете божии. Фараонът се възпротиви на божиите помисли и тогава чумата го накара да се смири. Още от началото на човешката история бичът божи поставя на колене горделивците и слепците. Помислете върху това и се молете.
Навън дъждът плисна още по-силно и последната фраза, произнесена при пълна тишина, позволи да се чуе ясно плющенето на пороя върху стъклописите и така силно отекна, че някои от слушателите след миг колебание се смъкнаха от скамейките върху молитвените си столчета. Други помислиха, че трябва да последват техния пример, тъй че малко по малко, без всякакъв шум освен лекото изскърцване на няколко стола, всички богомолци застанаха на колене. Тогава Панлу изправи снага, пое дълбоко дъх и поде, като все повече и повече натъртваше думите си:
— Щом днес чумата ви заплашва, то значи, че моментът за размисъл е настъпил. Праведните няма от що да се боят, но грешните нека треперят. В огромния световен хамбар безпощадният бич ще шиба човешкото жито, докато сламата се отдели от зърното. Ще има повече слама, отколкото зърно, повече призовани, отколкото избрани и това бедствие не е угодно богу. Прекалено дълго тоя свят се е спогаждал със злото, прекалено дълго се е уповавал на божието милосърдие. Позволява си всичко, стига след това да се разкае. А за разкаяние всеки е готов. Дойде ли моментът, непременно ще опита да се покае. Затова най-лесното е да му отпуснем края, божественото милосърдие ще свърши останалото. Но така не може да продължава. Бог, който тъй дълго отправя милостивия си поглед към този град, се умори да чака, разочарова се в своята вечна надежда и отвърна лице от нас. Лишени от божествената светлина, ние ще останем дълго време в мрака на чумата.
В залата някой изпръхтя като нетърпелив кон. След кратка пауза отецът продължи, но вече по-тихо:
— В „Златната легенда“ четем, че по времето на крал Умберто Ломбардски Италия е била опустошена от такава страшна чума, че живите едва смогвали да погребват умрелите, и тази чума върлувала най-вече в Рим и в Павия. Тогава се появил един добър ангел и заповядал на лошия ангел да удря с копието си къщите; и колкото удари получавала една къща, толкова мъртви излизали от нея.
При тия думи Панлу протегна късите си ръце към изхода, сякаш сочеше нещо зад подвижната завеса на дъжда.
— Братя мои — извика той силно, — и днес същият смъртоносен лов бушува из нашите улици. Вижте го този ангел на чумата, красив като Луцифер и блестящ като самото зло, той се носи над покривите, в дясната си ръка държи вдигнато копие, а с лявата сочи някоя от вашите къщи. В този миг може би пръстът му се протяга към вашата врата, копието звънва и се забива в дъската и ето чумата влиза у вас, сяда и чака вашето завръщане. Тя е там търпелива, съсредоточена, уверена като реда във вселената. Никаква земна сила и, запомнете това добре, дори празната човешка наука, няма да отклони нейната протегната към вас ръка. И шибани върху кървавия харман на страданието, вие ще бъдете отхвърлени заедно със сламата.
Тук отецът се впусна да описва още по-нашироко страшния образ на бедствието. Обрисува как грамадният бич плющи над града и удря наслуки, вдига се окървавен и пръска кръв и човешка мъка „за сеитба, която подготвя жътвата на истината“.
След като завърши дългата фраза, отец Панлу се спря с паднали на челото коси; той трепереше така, че целият амвон се клатеше; после поде по-глухо, но със същия обвинителен тон:
— Да, настъпил е час за размисъл. Вие мислехте, че е достатъчно да посетите божия храм в неделя, за да бъдете спокойни през останалите дни. Смятахте, че с няколко коленичения ще откупите престъпното си безгрижие. Но бог не е равнодушен към нас. Тези редки срещи не задоволяват неговата жадна любов. Той иска да ни вижда по-често, това е неговият начин да ни обича, а, откровено казано, това е единственият начин да обичаш. Ето защо, след като се е уморил да чака вашето идване, той е оставил бичът да заплющи над нас, както е плющял над всички грешни градове, откакто човечеството има история. Сега вие знаете какво нещо е грях, както са го узнали Каин и неговите синове, всички от преди потопа, всички от Содом и Гомор, фараонът и праведният Йов, а също и всички прокълнати. И вие като тях започнахте да гледате с нови очи и хората, и нещата от оня ден, от който градът ви обсади заедно с болестта зад стените си. Сега най-сетне знаете, че трябва да се обърнете с лице към вечното.