Другият не го остави да се доизкаже.
— Как да се свържа с тази организация?
— Не е лесно — каза Котар, — елате с мене.
Часът беше четири следобед. Градът бавно пламтеше под тежкото небе. Щорите на магазините бяха спуснати, уличните платна пусти. Котар и Рамбер навлязоха в сводестите улици и дълго вървяха, без да продумат. В тия часове на деня чумата ставаше невидима. Тишината, липсата на ярки цветове и движения можеха да се дължат колкото на бедствието, толкова и на летния зной. Не се знаеше от какво въздухът беше тъй тежък — дали от надвисналата заплаха, или от праха и жегата. Трябваше да се вгледаш и да наблюдаваш, за да откриеш чумата. Тя се издаваше само чрез отрицателни признаци. Котар, който добре се разбираше с нея, обърна например внимание на Рамбер върху липсата на кучета — в нормално време те лежаха с изплезени езици по праговете на пътните врати и търсеха несъществуваща прохлада.
Поеха по булевард Палмие, пресякоха Плас д’Арм и се спуснаха към моряшкия квартал. Вляво под полегат навес от грубо жълто платно се гушеше кафене, боядисано със зелена боя. Котар и Рамбер влязоха, бършейки потните си чела. Седнаха върху сгъваеми градински столове пред зелена металическа маса. Помещението беше съвсем празно. Из въздуха бръмчаха мухи. Един папагал с увиснала перушина седеше омаломощен на пръчицата си в жълт кафез, поставен на неустойчивия тезгях. По мръсните, замрежени с гъсти паяжини стени висяха стари батални картини. По всички ламаринени маси, на тяхната също, току пред самия Рамбер, имаше кокоши курешки, чийто произход той не можеше да си обясни до момента, когато в един тъмен ъгъл се събори нещо и един великолепен петел изскочи и размаха криле.
Горещината сякаш се засили. Котар съблече сакото си и почука на масата. Дребно човече, чието тяло се губеше в дълга синя престилка, се показа от дъното, поздрави Котар отдалеч, щом го видя, ритна силно петела, който се разкряка, и като доближи, попита какво ще обичат господата. Котар поръча бяло вино и се осведоми за някой си Гарсиа. Дребосъкът каза, че от няколко дни Гарсиа не е идвал в кафенето.
— Смятате ли, че ще дойде тази вечер?
— Ех, откъде да му зная намеренията! Но нали ви е известно по кое време идва обикновено?
— Да, всъщност не е толкова важно. Исках само да го запозная с един приятел.
Келнерът отърка влажните си ръце в престилката.
— Господинът също ли се занимава със сделки?
— Да — рече Котар.
Дребосъкът изсумтя:
— Тогава елате пак тази вечер. Ще пратя момчето да му каже.
Когато си тръгнаха, Рамбер попита за какви сделки става дума.
— За контрабанда, то се знае. Прекарват стоки през градските врати. Продават ги на високи цени.
— Браво — рече Рамбер. — Сигурно имат съучастници?
— Именно.
Вечерта щорите бяха вдигнати, папагалът подскачаше в кафеза си, а край ламаринените маси седяха мъже по ризи. При влизането на Котар един от тях с килната назад сламена шапка и с разкопчана риза, под която се виждаха гърдите му с цвят на изпечена земя, се надигна и тръгна насреща му. Имаше правилно, изгоряло от слънцето лице, черни, малки очи, бели зъби и два-три пръстена по ръцете си. Изглеждаше към тридесетгодишен.
— Здрасти — рече той, — да се почерпим на крак.
Пресушиха по три чаши мълчаливо.
— Да бяхме излезли? — предложи Гарсиа.
Слязоха към пристанището и Гарсиа попита за какво са го търсили. Котар каза, че иска да го срещне с Рамбер не за сделка, а само за „едно излизане“, както той се изрази. Гарсиа гледаше напреде си и пушеше. Зададе въпроси и говорейки за Рамбер, казваше „той“, без да дава вид, че забелязва присъствието му.
— Защо иска да замине?
— Жена му останала във Франция.
— А!
И като помълча.
— Какво работи?
— Журналист.
— Хората от тоя занаят приказват много.
Рамбер мълчеше.
— Той ми е приятел — рече Котар.
Вървяха, без да говорят. Стигнаха до пристанището, чийто вход беше преграден с висока телена мрежа. Но те се запътиха към едно малко павилионче, откъдето се разнасяше миризма на риба — там се продаваха пържени сардини.
— Тъй или иначе — каза в заключение Гарсиа, — това не е работа за мене, а за Раул. Трябва да го намеря. Но не е лесно.
— Да не би да се крие? — живо попита Котар.
Гарсиа не отговори. Пред павилиончето той се спря и за пръв път се обърна към Рамбер.
— В другиден в единадесет часа на ъгъла на митническото управление в горната част на града.
Понечи да си тръгне, но се обърна към двамата и заяви равнодушно:
— Ще има разноски.
Установяваше само един факт.