Рамбер разбра от него, че не знае адреса на Гонзалес, но винаги биха могли да го потърсят пак в малкото кафене. Назначиха си среща за другия ден. И понеже Рийо изрази желание, да узнае какво е станало, Рамбер покани него и Тару да дойдат към края на седмицата в стаята му, през който час на денонощието искат.
На сутринта Котар и Рамбер отидоха в малкото кафене и оставиха на Гарсиа бележка да дойде вечерта или на другия ден, в случай че нещо му попречи. Вечерта чакаха напразно. Гарсиа дойде на другия ден. Той изслуша мълчаливо Рамбер. Не бил осведомен за причината, но знаеше, че някои квартали са били блокирани в продължение на двадесет и четири часа, за да се извършат проверки по домовете. Възможно беше Гонзалес и двамата младежи да не са могли да се промъкнат. Единственото, което лично той можеше да направи, беше да се свърже отново с Раул. Естествено това щеше да стане най-рано след два дни.
— Ясно, трябва да се започне всичко отначало — каза Рамбер.
В уговорения ден се срещнаха на един ъгъл и Раул потвърди предположението на Гарсиа — долните квартали са били блокирани. Връзката с Гонзалес трябваше да се поднови. Два дни по-късно Рамбер обядваше с футболиста.
— Глупава работа — каза Гонзалес, — трябваше да намерят начин да дойдат.
Рамбер беше на същото мнение.
— Утре сутринта ще отидем у тях и ще гледаме да я наредим.
На другия ден сутринта момчетата не бяха у дома си. Поръчаха да им кажат да дойдат на следващия ден на площада пред лицея. И Рамбер си тръгна към хотела с такова изражение на лицето, че когато Тару го срещна следобед, остана силно учуден.
— Не върви ли? — попита той.
— Всичко започва отново — отговори Рамбер.
И повтори своята покана:
— Елате тази вечер.
Когато същата вечер двамата мъже влязоха в стаята при Рамбер, завариха го изтегнат на леглото. Той стана и напълни приготвените чаши. Рийо пое своята и попита докъде е стигнала работата. Журналистът отговори, че е извървял същия път и е стигнал до същата точка. Наскоро обаче ще се състои последната среща. После пи и добави:
— Но, разбира се, те пак няма да дойдат.
— Не бива да смятаме, че това ще се превърне в правило — възрази Тару.
— Още не сте я разбрали — рече Рамбер. като вдигна рамене.
— Кое?
— Чумата.
— Хм! — обади се Рийо.
— Още не сте разбрали, че при нея започваш все отначало.
Рамбер отиде в ъгъла и пусна малък грамофон.
— Коя е тая плоча? — попита Тару. — Позната ми е.
Рамбер отговори, че това е „Saint James Infirmary“.
Насред плочата се чуха два далечни изстрела.
— Някое куче или опит за бягство — обади се Тару.
Когато песента свърши, звънът на болничната кола прозвуча съвсем ясно, засили се, мина под прозорците на хотела, отслабна и постепенно съвсем заглъхна.
— Плочата не е много забавна — рече Рамбер. — Пък и днес я слушам за десети път.
— Толкова ли я харесвате?
— Не, но нямам друга, — И като помълча, добави — нали ви казах, трябва да се започва все отначало.
После попита Рийо как върви работата в санитарите отреди. Съставени били пет отреда. Надявали се да съставят и други. Журналистът седеше върху леглото си и изглеждаше изцяло погълнат от ноктите си. Рийо наблюдаваше неговата набита мощна снага, свита на ръба на леглото. Изведнъж забеляза, че Рамбер го гледа.
— Трябва да знаете, докторе, че много мислих за вашата организация. Ако не съм се присъединил към вас, то е, защото си имам причини. Иначе не съм от ония, които си вардят кожата, воювал съм в Испания.
— На чия страна? — попита Тару.
— На страната на победените. Но след това малко поразмислих.
— За какво? — рече пак Тару.
— За смелостта. Сега зная, че човек е способен на големи дела. Но ако не е способен на голямо чувство, той не ме интересува.
— Аз го смятам способен на всичко — рече Тару.
— Съвсем не, човек не може много продължително нито да страда, нито да бъде щастлив. Следователно не е годен за нищо ценно.
Изгледа ги и добави:
— Как мислите, Тару, способен ли сте да умрете заради една любов?
— Не зная, но струва ми се, че вече не.
— Виждате ли? А да умрете за една идея, можете, то се вижда с просто око. Мене пък ми е дошло до гуша от хора, готови да умрат за идея. Не вярвам в героизма, зная, че е лесно да го проявиш, но разбрах, че е жесток. Едно е важно за мене — да живея и да умра за онова, което обичам.
Рийо слушаше внимателно. Без да откъсва очи от Рамбер, той каза кротко:
— Човекът не е идея, Рамбер.
Рамбер скочи с пламнало лице: