В този момент богомолците около Рийо, изглежда, се наместваха в молитвените си столчета и заемаха по-удобни положения. Една от подплатените входни врати лекичко потракваше. Някой си направи труда и отиде да я затвори. Това раздвижване разсея вниманието на Рийо и той не чу добре какво заговори отново отец Панлу. Той казваше приблизително следното: не трябва да се опитваме да обясняваме зрелището, което предлага чумата, а да се постараем да научим от нея, каквото може да се научи. Рийо смътно долови, че според отеца няма нищо за обясняване. Интересът му се съсредоточи, когато Панлу заяви с висок глас, че има неща, обясними пред бога, и други, необясними. Следователно съществува добро и зло и хората лесно ги разграничават. Но трудността се явява при самото зло. Има например зло, наглед необходимо, и зло, наглед безполезно. Има донжуан, затънал в грехове, но има и смъртта на едно дете. Защото справедливо е развратникът да бъде сразен, но страданията на едно дете остават непонятни. А няма на земята нищо по-силно от страданията на децата и ужаса, който те предизвикват, и основанията, които трябва да им се намерят. За останалото в живота бог ни улеснява и досега, религията нямаше големи заслуги в това отношение. Но тук бог ни притиска до стената. Изправили сме се пред стените на чумата и под тяхната смъртоносна сянка трябва да прозрем къде е благодатта. Отец Панлу отказваше дори да| използува някои улеснения и да прескочи стените. Лесно би било да каже, че вечното блаженство ще възнагради детето за неговите страдания, но всъщност не знаеше дали е така. Кой е оня, който може да твърди, че вечната радост на оня свят изкупва един-единствен миг човешко страдание? Той сигурно няма да е християнин, защото нашият господ е познал болката с тялото и с душата си. Не, отец Панлу ще си остане все така притиснат до стената, ще понася това разпъване, чийто символ е кръстът, и ще гледа страданията на децата. И няма да се бои да каже на всички, които го слушат сега: „Братя мои, дойде часът. Трябва или всичко да приемем, или всичко да отречем. А кой измежду вас ще посмее да отрече всичко?“
Рийо едва успя да си помисли, че Панлу бе стигнал до границата на ереста, когато отецът пак заговори страстно, че именно тази повеля, това изрично искане представлява божията благодат за християнина. То е и неговата добродетел. Той знаеше, че мнозина, свикнали с класическия морал, отличаващ се с повече милосърдие, ще останат неприятно засегнати от такава прекомерна добродетел. Но религията през време на чума не е като всекидневната религия и макар бог да допуща и дори да желае човешката душа да си отпочива и да се радва на щастието, иска от нея да бъде изключителна при крайното нещастие. Днес бог проявява милост към чадата си, като ги поставя в тежко изпитание, но чрез него те ще постигнат най-голямата добродетел — тази на Всичкото или Нищото.
През миналия век един невежа автор твърдеше, че е открил тайната на църквата, заявявайки, че няма чистилище. Под това подразбираше, че няма полумерки, има само рай и ад, и човек може да бъде само или спасен или осъден, според своя избор. Панлу нарече това ерес, която само една безпътна душа може да роди. Защото чистилище съществува. Но несъмнено идва време, когато това чистилище не е много надеждно, настъпват времена, когато няма простими грехове. Всеки грях става смъртен и всяко равнодушие престъпно. Това значеше или всичко, или нищо.
Панлу млъкна и Рийо чу ясно как вятърът свири под вратите. Изглежда, беше се засилил. Тогава отецът продължи и каза, че безусловната вяра, за която става дума, не може да бъде разбрана в такъв тесен смисъл, какъвто най-често й придават, че не се отнася за обикновено примирение, нито дори за трудно постижимо смирение. Отнася се за унижение, но такова, при което униженият е съгласен да го унижат. Без съмнение страданията на едно дете оскърбяват ума и сърцето. Но именно за това човек трябва да ги приеме. Именно за това, и Панлу увери своите слушатели, че онова, което ще каже, не е лесно за казване, трябва да пожелае тия страдания, защото такава е волята божия. Само така християнинът ще очисти душата си докрай и едва когато изгори всички мостове, ще може да направи необходимия избор. Ще избере безусловната вяра, за да не стигне до пълното отрицание. И както ония прости женици, които, след като научат, че циреите представляват естествените пътища за изхвърляне на заразата от тялото, отиват в църквата и се молят за своя болен: „Господи, нека да му наберат жлезите“, така и християнинът трябва да се остави на волята божия, дори когато е неразбираема. Не можем да кажем: „Това го разбирам, но не го приемам“, трябва да вникнем в същността на неприемливото, за да направим нашия избор. Детските страдания са горчив залък, но без този залък душата ни ще загине от духовен глад.