Когато Рийо си тръгна, силен вятър нахлу през полуотворената врата и удари богомолците право в лицето. Внесе в църквата миризма на дъжд, на мокри тротоари и ги накара, преди да са излезли, да си представят как изглежда градът. Стар свещеник и един млад дякон вървяха пред Рийо и на вратата едва успяха да задържат шапките си. Старият продължаваше да обсъжда проповедта. Признаваше красноречието на Панлу, но се смущаваше от дързостта на изказаните мисли. Смяташе, че проповедта изразява не толкова сила, колкото тревога, а на възрастта на Панлу един свещеник няма право да бъде неспокоен. Младият дякон навеждаше глава, за да се пази от вятъра, и твърдеше, че ходи често у отец Панлу, следи развоя на мислите му и знае, че неговият трактат ще бъде още по-дързък, така че сигурно няма да бъде отпечатан.
— Каква е всъщност идеята му? — попита старият. Бяха стигнали до притвора на църквата и вятърът ги посрещна с такъв вой, че пресече думите на дякона. После той каза само:
— Ако един свещеник потърси лекарска помощ, получава се противоречие с вярата му.
Тару, комуто Рийо предаде речта на Панлу, заяви, че познава един свещеник, който през време на войната открил трупа на един младеж с избодени очи, и оттогава загубил вярата си в бога.
— Панлу е прав — добави Тару. — Когато намери невинността с извадени очи, християнинът или трябва да престане да вярва, или да приеме извадените очи. Панлу не иска да изгуби вярата си и ще отиде докрай. Това е искал да каже.
Ще могат ли тези думи на Тару да хвърлят малко светлина върху последвалите злощастни събития, по време на които държането на Панлу се стори непонятно за околните, ще съдим после.
Няколко дни след проповедта Панлу се премести в друга квартира. По онова време развоят на епидемията предизвикваше непрекъснати размествания из града. Така и Тару беше излязъл от хотела, за да се премести у Рийо, така и отец Панлу опразни апартамента, където беше го настанил неговият орден, и отиде да живее у една стара жена, постоянна посетителка на църквата и още незасегната от чумата. През време на преместването свещеникът почувствува нарасналата му умора и безпокойство. Това стана причина да загуби уважението на своята хазайка. Защото, когато тя се залови да хвали горещо пророческата сила на света Одилия, Панлу прояви съвсем леко нетърпение, дължащо се без съмнение на преумората. Каквито и усилия да полагаше след това да спечели поне благосклонното равнодушие на старата дама, нищо не помогна. Направил беше лошо впечатление. Всяка вечер, преди да се прибере в стаята си, изпълнена с ръчно плетени дантели, трябваше да гледа гърба на хазайката си, седнала в салона, след като му беше казала сухо, без да се извърне: „Добър вечер, отче.“ В такава една вечер на лягане той усети, че главата му се цепи от болка и от дланите и слепоочията му избива огънят на треската, която той носеше от няколко дни.
Това, което последва, стана известно само от разказа на неговата хазайка. Сутринта тя по обичая си станала рано. След известно време, учудена, че отецът не излиза от стаята си, решила след много колебания да почука на вратата му. Намерила го още в леглото след безсънно прекарана нощ. Усещал задух и изглеждал по-червен от обикновено. Според собствените й думи тя му предложила любезно да повика лекар, но нейното предложение било отхвърлено с рязкост, която дамата смяташе за осъдителна. Не й оставало друго, освен да се оттегли. Малко по-късно свещеникът позвънил и я повикал. Извинил се за проявеното раздразнение и заявил, че не може да става и въпрос за чума, защото няма налице нито един от симптомите й. Всичко се дължало само на мимолетна умора. Старата дама му отговорила с достойнство, че нейното предложение не е било продиктувано от някаква тревога в този смисъл; тя нямала пред вид собствената си безопасност, която е в божиите ръце, а само здравето на отеца, за когото се чувствувала отчасти отговорна. И тъй като той не отвърнал нищо, хазайката му в желанието си, както заяви, да изпълни докрай своя дълг, отново предложила да извика лекар. Свещеникът пак отказал, но дал някакви обяснения, които старата дама смяташе за много неясни. Мислеше, че е разбрала само едно — и точно то й изглеждаше непонятно, — че свещеникът отказал, защото лекарската помощ не била в съгласие с неговите принципи. Хазайката си извадила заключение, че треската е объркала мислите на нейния наемател и се задоволила да му донесе билков чай.