— Не може, докторе — заяви полицаят. — Тук има един луд, който стреля в тълпата. Но останете, може да потрябвате.
В този момент се зададе Гран. Той също не знаеше какво става. Спряха и него и той узна, че изстрелите идат от неговата къща. Виждаше наистина фасадата отдалеч, позлатена от гаснещите слънчеви лъчи. Около нея пространството чак до отсрещния тротоар беше празно. По средата на уличното платно се виждаше шапка и парче мръсен плат. Рийо и Гран съзряха доста надалеч, от другата страна на улицата, втори кордон полицаи, успореден на първия, а отзад неколцина жители на квартала, които бързо минаваха насам-натам. Като се вгледаха по-добре, забелязаха още няколко души полицаи с револвери в ръце, сгушени до вратите на отсрещните сгради. Капаците на обградената къща бяха спуснати. Един капак на втория етаж обаче изглеждаше открехнат. На улицата цареше пълна тишина. Само откъслеци от музика долитаха откъм центъра на града.
В миг от една къща отсреща изтрещяха два револверни изстрела и от капака изхвърчаха трески. После отново настъпи тишина. На Рийо всичко му се струваше малко недействително, тъй като го наблюдаваше отдалеч и след преживения шумен ден.
— Това е прозорецът на Котар! — каза внезапно Гран, силно развълнуван. — Но Котар изчезна от града.
— Защо стрелят? — обърна се Рийо към полицая.
— Създават му забавление. Чакаме камионетката с необходимите съоръжения, защото той стреля по всички, които се опитват да влязат през вратата на къщата. Улучи един полицай.
— Защо стреля?
— Не се знае. Хората се веселяха на улицата. При първия изстрел не разбраха какво става. При втория се разкрещяха, един падна ранен и всички се разбягаха. Луд!
В настъпилата тишина минутите течаха бавно. Изведнъж от другата страна на улицата се появи едно куче, първото, което Рийо виждаше от дълго време насам, един мръсен шпаньол, крит вероятно досега от господарите си, и се затича покрай стените. Като стигна до вратата, спря нерешително, седна на задницата си и се изви да пощи бълхите си. Полицаите започнаха да му свирят и да го викат. Кучето вдигна глава, после се престраши и бавно тръгна по уличното платно, отиде до шапката и я обдуши. В същия миг от втория етаж се разнесе изстрел и кучето като палачинка се преметна във въздуха, махайки с крака, после легна на едната си страна, разтърсвано от продължителен гърч. В отговор от насрещните врати изгърмяха пет-шест револвера и надупчиха капака на прозореца. Пак настана тишина. Слънцето беше се наклонило малко и сянката му започна да се доближава до прозореца на Котар. Зад доктора изскърцаха спирачки.
— Пристигат — рече полицаят.
Показаха се полицаи, натоварени с въжета, стълба и два продълговати вързопа, обвити с непромокаемо платно. Влязоха в улицата, която вървеше зад сградите, разположени срещу къщата на Гран. Малко по-късно наблюдаващите по-скоро отгатнаха, отколкото видяха известно раздвижване около вратите на тия сгради. После всичко притихна в очакване. Кучето не мърдаше вече, сега под него се открояваше тъмна локва.
Изведнъж откъм прозорците на къщите, заети от полицаите, затрака картечница. Още при първите изстрели капакът на обстрелвания прозорец буквално се откъсна и Рийо и Гран видяха как зейна черен отвор, обаче не можаха да различат нищо друго от мястото, където стояха. Когато единият автомат млъкна, затрака втори от друг ъгъл на една по-отдалечена къща. Куршумите вероятно попаднаха в квадрата на прозореца, защото едно парче тухла отхвръкна. В същия миг трима полицаи тичешком пресякоха улицата и хлътнаха в пъхната врата. Почти веднага още трима се втурнаха натам и стрелбата спря. Пак зачакаха. Вътре в сградата проехтяха два далечни изстрела. После се чу врява и от къщата извлякоха почти на ръце един дребен човек по риза, който викаше, без да спира. Всички спуснати капаци по улицата се вдигнаха като по чудо и на прозорците увиснаха любопитни, други наизлязоха от къщите си и тълпата се натрупа зад полицейските кордони. След миг видяха човека по средата на улицата, стъпил най-сетне на паважа; полицаите държаха ръцете му отзад. Той викаше. Един полицай се доближи и му стовари два юмрука с всичка сила, без да бърза, някак особено старателно.
— Това е Котар — промълви Гран. — Той е полудял.
Котар се строполи на земята. Видяха също така, че агентът силно ритна падналия. После струпаните се размърдаха към доктора и неговия стар другар.