— Нугзар, възлагал ли си на някого статия за Леонид? — попита тя, когато сервитьорът се отдалечи, приел поръчката.
— Да — кимна издателят. — Сама разбираш, че за да се продават добре посмъртни произведения, трябва предварително да бъде проведена рекламна кампания. Всички читателки знаят, че Леонид вече не е сред живите, затова няма да търсят книгите му по павилионите и книжарниците. А ако забележат, че се е появила някоя нова книга, ще си помислят, че това всъщност е нещо старо, което преди е излизало с друго заглавие и друго външно оформление. Затова трябва да ги подготвя и убедя, че новите книги са действително нови книги. Нещо, което преди не са чели. За тази цел ми е нужна статията. А може би не само една. Журналистът идвал ли е при теб?
— Не, не е идвал при мен, а направо се е насочил към свекърва ми, майката на Льоня, и в това се състои грешката му. Всичко е развалил.
— Какво е развалил? — намръщи се Бокучава. — Там да не е станал конфликт? Не ми е разказвал нищо.
— Не, конфликтът не е станал там, а между мен и свекърва ми. Твоят тъпоглав журналист й надрънкал, че Льоня има неиздадени ръкописи и аз ги продавам на издателите за големи пари. Досещаш ли се какво стана по-нататък?
— Не — призна си Нугзар. — Какво стана?
— Свекърва ми дотича при мен с пяна на устата и започна да ми доказва правото си на част от хонорарите. С една дума, претендира за наследство. Аз се сдържах, доколкото можах, исках да приключим мирно и тихо тази работа, но тя не мирясваше и ми се наложи да й кажа истината. А тази истина е неприятна. Само че нямах друг изход. Сега ще разбереш какво имам предвид. Виждаш ли, Нугзар, всички романи, които са издавани с името на Леонид, в действителност ги написах аз. Ти си опитен издател и няма смисъл да ти обяснявам защо взехме името на Льоня. Мисля, че ти е ясно.
Бокучава застина, нямаше сила да се помръдне и само тъпо гледаше седящата срещу него жена. „Боже мой, какво говори?! Романите е написала тя, а не Льонка?“ В това не беше толкова трудно да се повярва, защото и без друго всички се чудеха, че един мъж се е оказал толкова тънък познавач на женската психология. Но ако бе вярно, то нещата се променяха коренно. Тогава Светлана беше златната жила, кокошката, снасяща златни яйца, и при правилен подход от тази трънка би могъл да изскочи голям заек, тоест да се печелят пари още дълги години.
— Счетох за нужно веднага да се срещна с теб — продължи тя, сякаш не забелязваше объркаността на събеседника си, — защото моята свекърва най-вероятно няма да остане единственият пазител на тази тайна. Тя се готви да ме даде под съд и да докаже, че лъжа, така че в това ще бъдат посветени и адвокатът, и съдията, и секретарят на съда, и само още един Господ знае кой. И тъй като ти ми плати за ръкописа толкова, колкото ти поисках, имаш право да предявиш претенции да не ти нанасям удар в гърба. Най-добре е за истинското авторство да узнаеш директно от мен, вместо по-късно от скандалните хроники, и то в изопачен вид.
Бокучава внимателно си пое дъх, протегна ръка и я сложи върху тънките пръсти на Светлана, които нервно въртяха позлатената запалка.
— Света, винаги съм знаел, че зад фасадата на твоята хладна сдържаност се крие нещо фантастично — прочувствено поде той. — Усещах, че се таят някакви невероятни дълбочини, но никога не можах точно да определя какво най-много ме вълнува в теб. Сега всичко стана разбираемо, всичко застана на мястото си. Аз дори не съм много изненадан, защото през цялото време очаквах нещо подобно.
— Значи не ми се сърдиш — усмихна се Светлана Параскевич. — Тази ситуация не подкопава ли много финансовите ти планове?
— Разбира се, че ги подкопава — засмя се Бокучава. — Но на мястото на разрушените планове могат да бъдат построени нови? Сега задачата номер едно е да измислим ловък и оригинален рекламен ход, за да не бъдат разочаровани почитателките на Леонид, да не се почувстват измамени и дружно да се преориентират към новото име. Ще си помисля как би могло да стане това. Ти не си длъжна да си блъскаш главата, ако, разбира се, междувременно не са ти хрумнали някои идеи. Ако такива има, бих ги изслушал с радост.
— Не — поклати глава тя. — Нямам никакви идеи и въобще слабо разбирам от реклама и маркетинг. Но, Нугзар, искам да си дадеш сметка, че за това, което се случи, сам си виновен. Ти си изпратил журналиста при майката на Льоня, без да се посъветваш с мен, ти си му разказал какви хонорари искам за новите книги — и ето ти го резултата. Ако Галина Ивановна не знаеше, че за два ръкописа са ми изплатени шестдесет хиляди долара, тя не би започнала да вдига шум и моята тайна би се запазила за известно време. Разбира се, един ден щях да ти я разкрия, защото Льонцният архив не може да бъде бездънен и рано или късно трябва да пресъхне. Но ти щеше да разполагаш с време да преустроиш маркетинговата си политика спрямо тези книги и появата на новото име би станало безболезнено. Спомни си какво се случи с Незнански и Топол. Отначало излязоха книги, които бяха написани еднолично от Незнански, после тръгнаха тези, които двамата написаха в тандем, а след това те се скараха и отново започнаха да пишат поотделно, но отличните книги, които написаха заедно, бяха си свършили работата, бяха създали на авторите си репутация и читателите продължиха, както и преди, да ги купуват с удоволствие, макар че поотделно те вече пишеха доста по-лошо. И в моя случай ти би могъл да измислиш нещо подобно, да поръчаш няколко статии в популярни издания, в които да разкажеш на читателите, че Леонид е писал романите си в съавторство с мен, да измислиш сърцераздирателна история защо съм крила своето авторство и лицето си, въобще такава история, че читателките да се облеят в сълзи. И след това ще започнат с въодушевление да си купуват книгите, подписани от мен. Нещо повече, убедили се веднъж, че новите романи по нищо не се отличават от предидущите, че не са станали по-лоши от това, че единият от съавторите не е между живите, те биха изпитали приятното чувство, че в края на краищата жената се е оказала по-талантлива от мъжа. Но повтарям, всичко това би било възможно, ако ти беше постъпил умно. А ти, Нугзар, постъпи глупаво. И сам си изкопа гроба. И ако Галина Ивановна наистина ме даде под съд, ще ми се наложи да изразходвам време, сили, а също така, между другото, и пари за адвокат — всичко това заради твоя милост. Ти лъжеш, че си виждал и усещал в мен някакви интелектуални дълбочини. Нищо не си видял и нищо не си усетил. Ти гледаше на мен като на безмозъчна глупачка, която можеш да въртиш около пръста си със завидна лекота и весели приказчици. В противен случай не би поръчал зад гърба ми рекламна статия за Леонид. Първо трябваше да поговориш с мен и заедно да обмислим кое и как трябва да бъде в тази статия, за да не си затворим пътя за отстъпление и за по-нататъшно, преминаване към моето авторство. И ти, без съмнение, би постъпил именно така, ако се съобразяваше с моето мнение и допускаше, че в главата ми има поне капчица сиво вещество. Но, като повечето кавказци, ти не смяташ жената за човек, макар да си израсъл в Москва.