Светлана говореше бавно, много спокойно и в гласа й не се долавяше нито възбуда, нито възмущение, нито гняв. Нугзар разбра, че тя много старателно се е готвила за този разговор и сега произнасяше фрази, които вече бе произнасяла мислено и вероятно не един път.
— Извинявай, Света — побърза да се възползва от паузата, докато тя си палеше цигара. — Признавам си, че действах необмислено. Но въобще не ми е минавало през ума, че бих могъл да ти навлека такива неприятности. Готов съм да изкупя вината си, само кажи какво трябва да направя. Искаш ли да поема всички разходи по делото, ако твоята свекърва те даде под съд?
— Искам.
Светлана издуха дима и се втренчи в тъмните му, приличащи на маслини очи.
— Какво още бих могъл да направя, за да изкупя греховете си към теб?
— Трябва да ми дадеш дума, че по повод на Параскевич и неговата съпруга в печата няма да се появи нито едно изречение, което да не е съгласувано с мен. Няма да поръчваш нито на един журналист рекламни публикации, без да си ме уведомил предварително. Нещо повече, тъй като твоята дума не ми е достатъчна, искам да сключим писмен договор с всичките му формалности. И ако ти, Нугзар Бокучава, посмееш да го нарушиш, ще ти предявя иск по съдебен ред.
— За какво? У нас има свобода на печата — опита се да се измъкне с шега издателят, макар че никак не му беше весело.
Той осъзна, че абсолютно не познава тази непредсказуема жена, че не я чувства, а това означаваше, че не би могъл да прогнозира постъпките й. Да, нямаше да му бъде лесно да се справи с нея.
— Всеки журналист е в правото си да пише на каквато си иска тема и той не може да бъде заставен да прави нещо в твой личен интерес.
— Че аз не посягам на свободата на журналистите — лукаво се усмихна Светлана. — Няма да предявявам иск на тях, а на теб, Нугзар. За нарушаване условията на договора. А може би и на тях — например иск за защита на честта и достойнството ми или за клевета, или за оскърбление. А в частна беседа ще им разясня, че ти си бил длъжен да ги инструктираш, затова само ти си виновен за неприятностите им. Запомни, скъпи, в живота на Леонид и в моя живот има много от това, което не бива да се описва от странични хора, без риск да се натъкнат на неприятности. За него може да се пише само с мои думи. Разбра ли, Нугзар? Само с мои. Тогава ти и твоите приятели журналисти ще бъдете предпазени от грешки. Ако те се опитат да надробят някоя попара и ти не ги спреш, сърди се на себе си.