— Но нали може да се случи така, че някой журналист, за когото въобще не съм чувал, сам да реши да напише за Параскевич. Ако той забърка някаква каша, аз ли ще отговарям за него?! — възмути се Бокучава.
— Не се прави на света вода ненапита — внезапно се разсмя Светлана. — Да не мислиш, че не знам как се правят такива неща. На кой независим журналист би му бил интересен автор на женски романи? За депутат от Думата, за министър, за Президента, за солиден банкер — да, от това може да се направи материал, след който за теб ще се заговори. Ако ти провърви, можеш и да се прославиш. А от Параскевич? Много съмнително. Ако се пише за писатели, то е само заради това, че издателите си плащат, влагайки пари в рекламата. Без твое знание такива статии няма да се появят, така че недей да ме баламосваш.
— Почакай, Светлана — не се предаваше Бокучава, — не само аз издавам книгите на Параскевич. Новият роман ще излезе след месец при Павел, той също може да започне рекламна кампания. Доколкото ми е известно, и при Анечка още няколко месеца действа общото право за преиздаване на две книги. Тя също би могла да предприеме някакви мерки, за да подгрее интереса на читателя. Как ще постъпиш с тях?
— Нугзар, ти не си разбрал нищо — намръщи се от досада Светлана. — За всичко трябва да се плаща. И за правото да се печатат посмъртните произведения на великия Параскевич — също. Размерът на хонорара тук няма нищо общо — и Анна, и Паша, и всички останали ще ми платят толкова, колкото ми плати ти. Но на теб са ти нужни и другите ръкописи. И за това, че ще ги донеса на теб, а не на тях, ти ще трябва да платиш. Всички вие сте от един дол дренки, макар да се смятате за различни издателства, и не си въобразявай, че това е кой знае какво тайна. Така че ще носиш отговорност за всички. Поговори с тях, сплаши ги, убеди ги, купи ги — направи каквото си искаш. Но запомни: една печатна дума в моя вреда — и нашите делови отношения се прекъсват, преминавайки в областта на гражданското съдопроизводство. Благодаря, Нугзар, обедът беше много вкусен.
Тя стана и пресече цялата зала, съпроводена от възхитените погледи на мъжете. Нугзар също я проследи с очи, дъвчейки вяло втвърдилия се бифтек, и си мислеше, че тази кучка трябва да се завърже здраво, за да не лае и да си знае мястото. Разбира се, характерът й беше не просто тежък, а направо отвратителен, но работата си струваше. Трябваше на всяка цена да се ожени за нея, тогава тя до края на живота си ще пише романи, а той ще ги издава. Ще стане единственият издател на тези книги. А това са големи пари. Много големи.
Кабинетът на следователя Олшански имаше скромни размери, затова когато заедно с Настя в него се вмъкна и широкоплещестият Юра Коротков, веднага стана тясно. Константин Михайлович изглеждаше спокоен, но от време на време през деловия му тон се прокрадваше напрежение и раздразнение.
— В такъв вид не можем да изпратим делото в съда — говореше той. — Чистосърдечното признание не е аргумент, когато човекът не може да бъде разпитан. Особено пък, ако този човек създава впечатление на психично болен. Това първо. Второ, причината за убийството, както я излага Исиченко, също изглежда доста екзотично, но не може да бъде проверена в хода на делото. Затова трябва да се проведе посмъртна съдебнопсихиатрична експертиза както на Исиченко, така и на Параскевич. Направеното от тази жена говори, разбира се, че тя е болна, но и това, за което уж я е помолил Параскевич, също не свидетелства за неговата прекалено здрава психика. Трябва старателно да се провери всяка дума от показанията на Исиченко. И трето. Става въпрос за моден писател. Ние не можем да бъдем сигурни, че убийството му и ходът на разследването няма да заинтересуват широката общественост. И не дай, Боже, ако се окаже, че журналистите знаят повече от нас. — Преди всичко интерес представляват две обстоятелства: психическото здраве на самия Параскевич и вероятността от организиране на собственото му убийство, което по същество се явява самоубийство, а също така истинското авторство на неговите романи. Тези две обстоятелства са най-пригодни за скандални разобличения и за жълтата преса, те са най-съблазнителни за тези, които жадуват за истинска чернилка, и затова по тези въпроси ние трябва да бъдем ориентирани по-добре от всеки журналист.