— Пари съм дал, все някак ще го изгълтам.
Към тях се приближи младият мияч на съдове, носейки симпатична бяла чашка върху чинийка. Това кафе изглеждаше дори прилично. Настя го опита и се убеди, че вкусът му беше добър. Тя бръкна в портмонето си и извади още една банкнота. Момчето мълчаливо я взе и изчезна.
— Пръскаш пари като милионерка — измърмори Юра.
— Разбира се, никак не е лошо да си съпруга на професор.
— Засрами се, завистнико — възмути се Настя. — Десет хиляди — това е всекидневната ми норма за обществена храна. Какво би могъл да си купиш за по-малко пари в нашия бюфет? Аз повече нищо няма да сложа в уста чак до вечеря и голяма работа станало, че сега ще изпия две кафета, от които няма да ми се обърнат червата, а може би ще получа и удоволствие. Хайде да си поделим работата. Ти какво вземаш?
— Ася, да се опитаме да не я делим, а? — предложи той.
— А как иначе? Всичко сам ли ще свършиш? Или намекваш, че аз трябва сама да се оправям?
— Да опитаме заедно. Трудно е да я делим, защото аз имам кола, а ти — не. Все пак съм кавалер, а всичките задачи, които ни възложи Костя, са свързани с тичане из града. Освен това ще е по-весело да пътуваме двама.
— Будалкаш ме — въздъхна Настя и изпи последната глътка кафе от първата чаша. — Признай си каква е користната ти цел?
— Ами все същата. Маниакът, който преследва момченца. Нищо не става, пъхаме се в разни ъгли като слепи котета и нито едва нишка не можем да напипаме.
— Добре, ще ми разкажеш всичко и заедно ще помислим — съгласи се тя. — Как е сметаната?
— Долу-горе се ядва. Искаш ли да я опиташ?
— За нищо на света — отдръпна се Настя и на лицето й се изписа такъв неподправен ужас, че Коротков не издържа и прихна.
След петнадесет минути, когато Юра Коротков дояде кифлата с мармалад и изпи двете чаши бледорозова мътилка, а Настя довърши второто си кафе, двамата се качиха в колата и се отправиха да събират материали за съдебнопсихиатричната експертиза на убиеца и негова жертва.
Оказа се трудно да завари вкъщи Владимир Петрович Пригарин. Преди две години той се пенсионирал и водел доста свободен живот — ту изчезвал за цели седмици на вилата, ту отивал на лов или за риба, ту отпътувал в други градове да се срещне със стари приятели. Съпругата на Пригарин приятна възрастна жена — посрещна радушно Стасов, сякаш не бе учудена от нищо.
— Владимир Петрович го няма — съобщи му тя. — Отиде в Рязан да навести сестра си. А вие по каква работа го търсите?
Стасов реши да се възползва от случая и да получи отговор на въпроса, който много го интересуваше. Накратко обясни на домакинята причината за своето посещение.
— За съжаление, с нищо не мога да ви помогна — разпери ръце тя. — Ще трябва да почакате, докато се върне мъжът ми.
— А вие случайно не знаете ли защо Владимир Петрович се е оказал на улицата в този район в три часа след полунощ? — запита Стасов. — Какво точно е правел там?
Жената явно се смути и даже леко поруменя.
— Не ми е много приятно да разказвам за това, но тъй като следователят също се е интересувал, то… Така или иначе, това е записано в протокола и няма смисъл да го крия. Скарахме се. Знаете как става. Развихря се скандалът вечер преди сън и мисълта, че трябва да си легнете под една завивка, става непоносима. Владимир Петрович си взе палтото под мишница и тракна вратата — щял да нощува при приятели. А после, когато излязъл на тротоара, съобразил, че вече е много късно, че приятелите му сигурно са си легнали и не е удобно без предупреждение да нахлува в чужд дом. Но не му се искало да се връща, бил ми сърдит, пък и аз му бях обидена. Направо като деца бяхме. Тъй че той започнал да се разхожда по улиците и не знаел къде да се подслони. Върна се чак в седем часа сутринта.
На Стасов му беше любопитно заради какво биха могли да се скарат възрастни хора, преживели толкова години заедно, че мъжът да напусне дома си. Но му бе неловко да попита. Ако беше следовател, нещата вече стояха другояче, тогава би бил официално лице и би имал право да пита каквото си иска. А частният детектив си е безправна персона — ако някой все пак разговаря с него, то това става само във вид на доброволна и безплатна услуга.
Владимир Петрович Пригарин се върна от Рязан след три дена и Стасов отново пристигна в дома му. Само един поглед бе достатъчен на детектива да се убеди, че заради него би могъл да се разрази скандалът, прогонил го на улицата в мразовитата декемврийска нощ. Владимир Петрович беше необикновено младолик и изглеждаше почти като син на собствената си съпруга. Причината за скандала очевидно бе чужда жена.