„Интересно, къде ли е придобил тези пандизчийски навици многоуважаемият Евгений Досюков — размишляваше Стасов, връщайки се вкъщи след разговора си с Пригарин. — Нима му се е налагало вече да търка нара? Не, едва ли. Наталия ми спомена, че се намирал в зоната на усилен режим, тоест там, където изтърпяват наказанието си лица, осъдени за пръв път за тежки престъпления. Ако му беше за втори път, щяха да му лепнат строг режим. И в присъдата нищо не е отразено за наличие на криминално минало, а ако е бил осъждан, това е задължително да бъде отбелязано…“
И все пак, откъде се бе взел у него този затворнически жест. Може да не е лежал в затвора, но би могъл да е престоял в някоя килия като задържан, заподозрян, обвиняем и дори подсъдим. В наказателното дело би трябвало да ги има всичките материали от проверката. Трябваше да помоли някого да изиска това дело, защото на един частен детектив нямаше да го предоставят да се рови из него.
В джоба му изписука мобифонът. Беше бившата му жена Маргарита и гласът й беше раздразнителен както винаги, когато се чувстваше виновна.
— Дявол да я вземе тази проклета работа — започна да му опява тя. — Пак ми се налага спешно да пътувам.
— Този път къде? — лениво се заинтересува Стасов, като, внимателно се оглеждаше встрани, готвейки се да се престрои в другата колона автомобили.
— В Мюнхен. Там се провежда фестивал на документалното кино. Владик, летя утре към обед. Ще вземеш ли Лиля?
— Кога?
— Още сега.
— Разбира се. Вече съм тръгнал.
Стасов дори не се опита да прикрие радостта си от това, че поне една седмица ще прекара заедно с обожаваната си дъщеричка. Дълбоко в душата си той мечтаеше Маргарита да се омъжи, да забременее и да му даде Лиля завинаги. Но засега момиченцето живееше поред у двамата си родители в зависимост от степента на тяхната заетост в работата.
Приближавайки се към сградата, където живееше бившата му съпруга, Стасов трескаво се мъчеше да си спомни дали разполага с храна, съобразена със специфичните вкусове на дъщеря му. Налагаше се пътьом да се отбие в гастронома и да купи пушен салам, кетчуп, чер хляб и ананасов компот.
Лиля стоеше пред входа, прекалено висока и прекалено пълничка за своите девет години, но на него му се стори толкова мъничка и беззащитна, че чак му се сви сърцето. До нея имаше голяма пътна чанта.
— Защо си тук? — запита строго Стасов, вземайки я на ръце. — Къде е мама?
— Мама е вкъщи. Те трябва да се приготвят за пътуването — отвърна Лиля, обгръщайки врата му.
— Кои те?
— Мама и Борис Йосифович. Те заедно ще летят.
„Има си хас да не са заедно — мина му през ума. — Бива си те, Маргарита! Оставила си момиченцето да чака навън, докато дойде баща й, защото нямаш търпение да скочиш в леглото с Боря Рудин. Сигурно си загоряла здравата…“
Стасов настани Лиля на задната седалка и потегли към къщи. Душата му се усмихваше и пееше — както винаги, когато Рита му даваше дъщеря им. И само една малка, досадна като бръмчене на комар, мисличка не му даваше покой. Това беше мисълта за Евгений Досюков, който бе добил навика да пуши цигари без филтър, стискайки ги с два пръста и механично плюейки след всяко дръпване, защото по езика непрекъснато остават парченца тютюн. Но къде? И кога?
Тринадесета глава
Полковник Гордеев никак не обичаше висшестоящи началници да привикват подчинените му. Смяташе, че само той трябва да командва оперативните работници от своя отдел и, разбира се, пак той има право да ги наказва лично. По този въпрос въобще не го интересуваше съдържанието на всевъзможните служебни инструкции и обемът на длъжностните пълномощия на ръководството на ГУВР. Затова, когато шефът на управлението за криминално разследване започна да търси Каменская, Виктор Алексеевич сам се отправи към генералския кабинет, без да се поколебае дори за секунда.
Генерал Руненко въобще не се изненада, когато го видя да влиза.
— Къде е твоята принцеса? — сърдито запита той. — Да не се е мушнала под сейфа от страх?
— Каменская работи — неопределено отвърна Гордеев. — Сутринта я извика при себе си Олшански от градската прокуратура. Не се е върнала още.
— Имате ли резултатите от аутопсията на Исиченко?
— Тъй вярно, другарю генерал. Отравяне с квалидил.
— А с по-прости думи?
— Квалидилът се отнася към ашхолинотичните вещества — невъзмутимо започна да разказва Гордеев, като вътрешно се подсмиваше ехидно. — Предизвиква парализа на междуребрените мускули и на диафрагмата, при което се прекратява самостоятелното дишане и настъпва асфиксия. Съдебният медик при аутопсията е открил оток и пълнокръвие на белите дробове, рядка кръв в камерите на сърцето и други признаци, свидетелстващи за отравяне с курароподобно вещество.