— Много се радвам, че веднага разбрахте нашата позиция — започна той. — Ние знаем, че вие сте хора заети и нямате време да тичате по съдилища, затова бихме ви предложили да се спогодим мирно и тихо.
— Аз пък искам да знам за каква сума става дума — настоятелно повтори Виктор Алексеевич.
— Ако работата стигне до съд, петстотин милиона. Но ако се споразумеем, то сумата, разбира се, ще бъде по-малка. Ние също ценим силите и времето си.
— Колко по-малка?
— Двеста. Двеста милиона. Съгласете се, че това е доста хуманно предложение, като се има предвид, че вашата сътрудничка я заплашва криминална отговорност за причинено самоубийство.
Гордеев го досмеша, но потисна напиращата на устните му усмивка. Тези хора му се сториха забавни. И не особено умни. Макар че по принцип липсата на ум не е кой знае колко смешно и забавно нещо.
— Бихте ли ми казали кой ви консултира? — попита той.
— Какво значение има това? — надменно вдигна вежди Неласов.
— Не ме разбрахте — търпеливо заобяснява полковникът. — В дадения случай не ме интересува конкретното име на юриста, който ви дава съвети. Интересуват ме неговият опит, квалификацията и стажът му.
— Това е много опитен юрист и ние напълно му се доверяваме.
— Той има ли опит като съдия по граждански дела?
Съпрузите се смутиха.
— Не знам — най-сетне отвърна Неласов. — За това не сме го питали.
— А за какво друго сте го питали, освен за размера на хонорара му?
— Как смеете! — възмути се Неласова. — Вие се опитвате да компрометирате нашия адвокат в собствените ни очи, защото не искате да отговаряте за произвола и беззаконието, които се вършат зад тези стени. Мислите си, че, както обикновено, ще ви се удаде да се изплъзнете? Няма да стане, господин полковник! Времената вече не са онези!
— Аз бих го формулирал по друг начин — миролюбиво възрази Гордеев. — Времената още не са тези.
— Какво искате да кажете? Че и досега съществува омагьосаният кръг, който няма да позволи на съда да удовлетвори иск, предявен на служители от милицията? Искате да кажете, че времето на истинската демокрация още не е настъпило?
— Ни най-малко. Искам да кажа, че поколението на грамотните и добросъвестни юристи още не е пораснало — това е всичко. Вашият адвокат се готви да ви вземе парите за своите неквалифицирани съвети. Именно затова ви запитах какъв опит и стаж има в професията. Вие, естествено, не ми вярвате и това си е ваше право. Повече няма да обсъждаме вашия юрист. Хайде да се върнем към вашата близка. Кажете, моля, тя не ви ли правеше впечатление на психично болна?
— Разбира се — предизвикателно произнесе Неласова, — така си и знаех. Нашият адвокат ни предупреди, че вие ще се постараете да изкарате Людочка побъркана и ще обясните станалото с нейната болест. Само че номерът ви няма да мине. Людмила беше абсолютно нормална. Е, тя беше много емоционална, но съвършено здрава психически. И това, което направи със себе си, е вследствие на грубия натиск и на заплахите от страна на вашата сътрудничка Каменская.
— Откъде ви е известно това? Исиченко разказвала ли ви е, оплаквала ли се е?
— Да.
— Кога?
— Малко преди да посегне на себе си.
— Кога именно? Помните ли какъв ден беше и при какви обстоятелства?
— Не, така няма да стане — отново се намеси брадатият Неласов, поемайки инициативата от жена си. — Нашият адвокат ни предупреди, че вие ще се опитате да измъкнете всичко това от нас и да оплетете фактите по такъв начин, че да ни опровергаете. Щом не можахме да се договорим мирно и тихо, то отговорите на своите въпроси вие ще получите в съда.
— Значи твърдите, че Людмила Исиченко е била психически здрава. Това е добре. Тогава — следващият въпрос. Каква е роднинската ви връзка с нея?
— Ние сме втори братовчедки — отвърна Неласова.
— Людмила има ли други близки?
— Има. Моят роден брат и неговото семейство. Родителите на Людочка отдавна са починали, тя е единствена дъщеря, никога не се е омъжвала и няма деца. Майка й е първа братовчедка на моята майка, а аз и брат ми сме единствените роднини на Людмила.
— Поддържахте ли близки отношения?
— Какво значение има това? Вие се опитвате да отклоните нашия разговор в друга посока. Людмила беше нещастна самотна жена. Дори и да не сме се срещали много често, това не означава, че не ни е мъчно за нея, и ние няма да позволим да се измъкнете от отговорността за погубения й живот.