— Сигурно и родният ви брат се смята за наследник на Исиченко?
— Не разбирам какво общо има това с…
— А аз пък разбирам! — пак надигна глас възмутеният Неласов. — Вие намеквате, че ще наследим безценната колекция, която е събрал бащата на Людочка. И искате да кажете, че при такова огромно наследство ще ни бъде срамно да се съдим с органите на милицията.
— Не — позволи си най-сетне Гордеев да се усмихне. — Съвсем не искам да кажа това. Известно ли ви е, че Людмила Исиченко е оставила завещание?
— Какво завещание? — обърка се Неласов.
— Обикновено, заверено нотариално и съставено според всички правила. Та значи, известно ли ви е или не?
— За пръв път чувам…
— Жалко. Още не са ви запознали с него, но тъй като вашата близка попадна в орбитата на следствието, нас, естествено, ни информираха. Трябва да ви разочаровам — целия свой капитал във вид на колекция от картини и антиквариат Исиченко е завещала на писателя Леонид Параскевич.
Съобщението направи на Неласови шоково впечатление. За няколко минути в кабинета на Виктор Алексеевич се възцари мъртва тишина.
— Идиотка! — прошепна най-сетне Неласова. — Шизофреничка!
Съпругът й обаче дойде на себе си и отново придоби способност да разсъждава по-бързо от впечатлителната си „половинка“.
— Един момент.
Той вдигна пръст нагоре и строго погледна Гордеев.
— Параскевич умря преди Людмила. Следователно по никакъв начин не би могъл да я наследи. Това завещание е недействително.
— Разбира се — въздъхна с облекчение жена му. — Разбира се. Вие напразно се старахте да ни сплашите, господин полковник. Нищо не се получи.
— Ще ми се наложи да ви разочаровам отново. Текстът на завещанието е съставен така, че наследник на Людмила Исиченко се явява не покойният Леонид Владимирович, а авторът на романите, издавани под името на Леонид Параскевич.
— Не виждам разликата — сви рамене Неласов. — Не се мъчете да ни плашите и да ни обърквате главите.
— Разлика има, и то огромна. Работата е там, че автор на тези романи не е Леонид Владимирович, който е погребан преди около месец, а неговата жена. А тя е жива и здрава.
— Това е лъжа! Не може да бъде! Щом като тя е писала книгите, защо тогава Людмила ще прави завещание в полза на Леонид?
— Вече ви казах, завещанието фактически е съставено не в негова полза, а в полза на истинския автор.
— Така или иначе, това е лъжа! Нима не разбирате, че тази жена ви лъже, за да получи наследството на Людмила?
— Възможно е всичко — въздъхна Гордеев. — Именно по тази причина ще бъде направена експертиза, за която ще бъдат привлечени специалисти филолози, за да се установи кой е истинският автор. Ако се окаже, че Светлана Параскевич не казва истината, наследството ще бъде прехвърлено на вас и вашия брат. Но ако експертите потвърдят, че под името на Леонид Параскевич действително се е криела тя, вие няма да получите нищо. Нито копейка. Така е съставено завещанието.
Тук Неласова не издържа.
— Но как може да бъде приемана на сериозно тази лудост?! Тя е луда, тя съвсем се беше побъркала със своя писател! Чуваше гласове, явяваха й се призраци! Беше невменяема!
— Такаа — удовлетворено кимна Гордеев. — Значи невменяема? Гласове, призраци? Помислете си както трябва. Преди не повече от петнадесет минути твърдяхте, че Людмила е била абсолютно нормална.
И пак надвисна тишина. Ако съпрузите Неласови имаха представа от шахмат, би трябвало да се досетят, че Гордеев им е поставил клопка.
— Ние ще оспорваме завещанието. Ще докажем, че не е била адекватна в момента, когато е измислила тази глупост! — заяви Неласов.
— Моля — разпери ръце полковникът. — Това си е ваше право. Но в такъв случай ще ви се наложи да се откажете от опитите си да обвините Каменская в довеждане на вашата близка до самоубийство. Ако Людмила Исиченко е била психично болна, то тогава не е възможно нито да се предвиди поведението й, нито да бъде контролирано. Болните хора са способни на най-необикновени и необясними постъпки и никой не носи вина за това, което те вършат. Така че избирайте. Мога да ви кажа веднага, че с вашия иск към Каменская нищо няма да се получи, защото адвокатът ви е бездарен неграмотник, който не познава законите. Но вие сте склонни да се доверите на него и не искате да повярвате на мен. Затова просто си направете сметката кое е повече наследството или митичните петстотин милиона, които възнамерявате да получите от нас с помощта на своя неграмотник. Ако Исиченко е била здрава, ще се съдим. Ако е била болна, борете се за анулиране на завещанието. Впрочем, що се отнася до завещанието, шансовете ви са далеч повече. Ние разполагаме с множество свидетелски показания, които доказват, че вашата близка е била тежко болна.