— Какво имате предвид?
— Не мога да открия никакви признаци за подкуп на свидетелите или за тяхната недобросъвестност. Налага ми се да фантазирам, да изобретявам. Разбирате ли?
— Не съвсем, но вие по-добре си знаете. Веднага ли искате да видите видеофилмите?
— Ако не възразявате. Бих могъл да ги взема вкъщи, но сигурно ще ви задавам въпроси за хората, които са попаднали в кадър. Може би ще успея да напипам нещичко.
— Добре — въздъхна Наталия.
Очевидно предложението на Стасов не я бе изпълнило с въодушевление.
Седнаха пред телевизора и започнаха да преглеждат касетите.
— Тук сме в Испания — коментираше Наталия. — Това е на плажа, а това е басейнът в нашия хотел. Вечер ходехме да пием кафе на крайбрежния булевард…
Стасов оцени вкуса на Евгений Досюков — хотелът беше от скъпите, построен с ум и грижа за гостите си. Той с интерес разглеждаше Досюков, отбелязвайки си твърдото му, неусмихващо се лице, резките движения, студения поглед. Ето го, седи в кафенето по шорти и бяла тениска, подчертаваща тъмния му загар. Пие нещо от висока чаша, държи цигара между показалеца и средния си пръст. Ето и още една сцена, в която Досюков пуши и отново държи цигарата си съвсем не така, както го бе, описал свидетелят Пригарин. Странно, получаваше се тъй, че пред хората маниерите му са едни, а когато не е наблюдаван — други? Но в живота всичко се случваше.
— Наталия Михайловна, какви цигари пушеше обикновено вашият съпруг?
— „Кемел“. Не признаваше никакви други.
— Откога се познавате?
— До ареста бяха четири години. Сега вече — пет.
— И през цялото време той пушеше само „Кемел“?
— Да. А за какво всъщност става дума?
— Споменавал ли ви е, че някога е пушил цигари без филтър?
— Не — поклати глава Досюкова. — Не е имало такова нещо. Тоест, не ми е казвал. А дали е пушил или не — не знам.
— Още един въпрос, Наталия Михайлова. Той може да ви се стори странен и дори оскърбителен, но ви моля да не се обиждате и да ми отговорите.
— Разбира се, питайте.
— Арестът на вашия мъж във връзка с убийството на Борис Красавчиков негово първо стълкновение с милицията ли беше? Или и преди е бил задържан и арестуван? Може би, когато още не е бил пълнолетен?
— Не… — объркано го погледна тя. — Искам да кажа, че не зная… Не ми е разказвал. А защо ме питате за това?
— За всеки случай, може да ми влезе в работа. Щом като провеждам разследване в интерес на съпруга ви, трябва да знам за него колкото се може повече.
Стасов не би могъл да обясни в този момент защо не разказа на Наталия за показанията на Владимир Петрович Пригарин. Не й разказа — и това е.
Сега на екрана се появи „Биг Бен“ и зданието на английския парламент. Досюков и Наталия се разхождаха из Лондон. До тях Стасов видя още една двойка с явно руски произход.
— Това ваши познати ли са? — попита.
— Това е Борис — отвърна тихо Наталия. — Борис Красавчиков и неговото момиче. Ние тогава заедно пътувахме, беше през майските празници.
— Съпругът ви беше ли близък с Борис?
— Не особено… Просто бяха добри приятели.
След това гледаха видеозаписи, направени в Париж, Амстердам, Брюксел, Маями. Нищо не биеше на очи. Във всички кадри Евгений Досюков държеше цигарата си по един и същи начин — между показалеца и средния си пръст.
Настя и Коротков се щураха из Москва и търсеха медицинските картони на Людмила Исиченко и Леонид Параскевич, като пътьом си изясняваха кръга от техни познати. Първо навестиха приятелите на Параскевич, на които той е гостувал непосредствено преди своята гибел. Това бе съпружеска двойка, която се познаваше с него още от университетските години.
— Спомнете си, ако обичате, колкото се може по-подробно тази вечер — помоли Коротков.
— Но нас вече ни разпитваха, и то не един път — недоумяваха съпрузите. — Ние им разказахме всичко.
Това беше истина. Олшански действително беше ги разпитвал, опитвайки се да изясни дали Параскевич е споменавал, че някой го преследва, заплашва или го изнудва за пари. Тези разпити преследваха напълно определена цел — да бъде получена информация, хвърляща светлина върху причината за убийството и личността на престъпника. Сега задачата беше съвсем друга, но в интерес на чистотата на експеримента не биваше да се съобщава каква именно, за да не подтиква хората в определена посока.