— И все пак ще ни са наложи още един път да побеседваме. Да започнем от самото начало. Леонид неочаквано ли пристигна или предварително се бяхте уговорили?
— Ден или два преди това.
— Имаше ли някаква конкретна причина за посещението му или той дойде просто да се видите?
— Не, нямаше никаква специална причина. Той ни телефонира и каза, че било грехота, задето толкова рядко се срещаме, че трябва да се пази старата дружба и други неща от този род.
— Ас жена му познавате ли се?
— Да, разбира се. И четиримата бяхме в един курс в университета.
— Леонид обясни ли ви защо е дошъл без нея?
— Не. Всъщност ние го попитахме къде е Света, но той само махна с ръка и си помислихме, че навярно са се скарали за нещо и затова е пристигнал сам.
— Какво беше настроението му?
— Ами, някакво странно. Сякаш беше възбуден, развълнуван и същевременно безразличен. Като че ли мислеше за нещо свое и това „нещо“ много го вълнува, а всичко останало не го интересува.
— Бихте ли дали пример?
— Пример ли? Да… Започнахме да говорим за последната му книга, той винаги много се интересуваше от чуждото мнение. Льоня беше от онзи рядък тип хора, които не възприемат болезнено критиката. Напротив, винаги упорито разпитваше какво не ни харесва в неговите книги, сякаш се учеше от собствените си грешки. Казваше, че забележките не са критика, а пожелание на читателите, че желанието на купувача е закон за продавача. Какъв смисъл има да произвеждаш стока, която не се харесва на потребителя? Така че и този път заговорихме за новата му книга, а той почти не реагираше, не чуваше. Беше се вглъбил в себе си и се, бе изключил от заобикалящия го свят. Ние отново си помислихме, че се е скарал сериозно със Света и сега му е тежко. Но не посмяхме да го разпитваме.
— Кажете, моля, Леонид държал ли е у себе си някакви предмети, които е взел от вас? Може би ви е искал пари назаем?
— Не, никога не е вземал пари от нас. Впрочем точно този ден той ни донесе „мишката“.
— „Мишка“?
— Ами, да. „Мишката“ на компютъра. Виждате ли, когато те си купиха компютър, Льоня някъде изгуби „мишката“ си, а без компютър той е като с вързани ръце. Дадох му моята, защото работя с друга програма и не ми е необходима „мишка“. После „мишката“ на Льоня се намери и той все ми казваше по телефона, че непременно ще върне моята, но когато се срещнехме, и двамата забравяхме за нея, още повече че тя не ми трябваше. А този път я донесе.
— Спомняте ли си какво ви каза, когато си тръгваше?
— Нищо особено. Тръгна си, както обикновено. Облече се и се сбогува.
— С какви думи? Какво точно каза на сбогуване?
— Ами нищо особено. Целуна ни и двамата. Прегърна ни и каза: „Всичко хубаво, приятели. Дай, Боже, да получите всичко, което искате. Обичам ви много“.
— Той винаги ли говореше така, когато си отиваше?
— В общи линии, да… Освен че ни обича. Преди не ни го е казвал.
По пътя към кварталната поликлиника на родителите на Параскевич Настя и Коротков направиха предварителната равносметка. Леонид пристигнал при близките си приятели без видим повод и донесъл вещ, която отдавна е трябвало да им върне. Оправял си е дълговете преди смъртта? Дошъл сам, без жена си, макар че според показанията й, те не са се карали. Знаел е, че пред прага на жилището му го чака смъртта, и не е искал Светлана да види това? Сбогувайки се с приятелите си, е казал необичайно топли думи. Прощавал се е завинаги? Приличаше да е така, много приличаше.
Вчера бяха посетили поликлиниката в района, където Параскевич е живял няколко години след женитбата си със. Светлана, но не намериха негов медицински картон.
— Нима той за шест години нито един път не е боледувал?! — удиви се Коротков.
— Може и да е боледувал, но на него не са му били нужни болнични. Работел е вкъщи, а не в някоя служба. Затова не е ходил в поликлиниката. А виж, там, където е живял до женитбата си, би трябвало да има картон. По това време е бил студент и без медицинска бележка от лекар не би се оправил.
Настя се оказа права. В поликлиниката, обслужваща района, където живеят родителите му, се откри картонът на Леонид. В детската поликлиника на същия този район пък намериха в архива и първия картон на Параскевич, тъй като до четиринадесетата си годишнина той се е водил на отчет именно там. Отидоха в прокуратурата, получиха от Олшански разрешение за изземване и взеха двата картона. Но се оказа, че в картона от детската поликлиника е отразено здравното състояние на Леонид едва от петгодишен нататък.