— Не можеш да ме убедиш, че не е боледувал — уверено говореше Коротков. — Аз, като опитен баща, ще ти кажа, че няма такива деца, които да не са боледували, преди да са навършили пет години.
— Вероятно преди са живели на друго място — въздъхна Настя. — Едва сега въведоха нормален ред всеки да си държи картона вкъщи. А помниш ли как беше едно време? Даже не ти се разрешаваше да се докоснеш до картона си. От регистратурата до лекарските кабинети го разнасяха сестрите. Когато се преселваш, също не ти го даваха, а ти правеха кратък препис, ако си поискаш, а иначе въобще нищо не ти даваха. Иди доказвай в новата поликлиника, че си хронично болен или че имаш алергия към някакво лекарство. Ще се наложи да попитаме Галина Ивановна къде са живели по това време. Само че ти сам разговаряй с нея, защото ме втриса само като я видя.
Да изяснят къде е прекарал ранното си детство Леонид Параскевич, им се удаде чак вечерта, когато Галина Ивановна се върна от работа. Оказа се, че Льоня е роден в подмосковното градче Чехов, където по това време е живеело семейството му. Перспективата да се мъкне до Чехов никак не ентусиазира Настя, още повече че утре Коротков беше зает през целия ден и не можеше да я откара дотам.
От уличен автомат позвъни на Олшански с тайната надежда, че той ще я освободи от тягостното задължение. Но номерът не мина.
— Картонът ни е нужен на всяка цена — категорично заяви Константин Михайлович. — Освен това ни трябва и картонът от родилния дом, където е описано как е протекло раждането и не е ли имало нещо патологично в бременността на майка му. Щом като провеждаме посмъртна психиатрична експертиза, важно е всичко до най-малката подробност, за да се разбере какви отклонения е имал човекът. Разбра ли ме добре?
— Да.
— Тогава бегом при мен да ти издам разрешително, а утре сутринта тръгвай за Чехов. Между другото, потърси там и бившите съседи, които може да помнят бабата и дядото на Леонид. Поразпитай ги всичко ли им е било наред със здравето. Не искам да се занимавам с Галина Ивановна, защото знам, че няма да ми каже истината.
Нищо друго не й оставаше, освен отново да се качи в колата на Коротков и той да я закара до градската прокуратура.
Настя Каменская считаше за абсолютно справедливо твърдението, че мързелът е двигател на прогреса. От нежелание да се занимават с тежък физически труд по-способните и талантливите хора са измислили различни механизми и прибори. По-малко способните, към които причисляваше себе си, от мързел са станали изобретателни. Нямаше ни най-малко желание да пътува до Чехов с електричката, затова вместо да се смири и честно да изпълни указанията на следователя, започна да измисля с какво да заинтригува Стасов, че да го склони на едно пътешествие с колата му в Подмосковието. И колкото да бе странно, наистина измисли.
— Влад, трябва да отида до съдебния архив да разгледам някои дела. Хрумна ми, че може би ще ти е интересно делото на Досюков. Ако искаш, ще поразгледам вместо теб това, което ти е необходимо.
Нищо неподозиращият Стасов налапа въдицата и веднага се зае да прехвърля в главата си въпросите, чиито отговори му се искаше да получи от материалите по делото.
— Преди всичко, свидетелите, които по едни или други причини не са били призовани в съда или са били призовани, но не са се явили. Накратко, тези, чиито фамилии липсват в присъдата — старателно изброяваше той. — След това резултатите от всевъзможните проверки на самия Досюков, докъде са изпращани запитвания и какви са били отговорите…
Настя си записа всичко и накрая сложи нова стръв на кукичката.
— Имах намерение да отскоча до архива утре следобед, но се страхувам, че трябва да го отложа.
— Защо?
— Налага ми се сутринта да пътувам до Чехов и това ще ми отнеме много време.
Уловът излезе сполучлив и след пет минути тя се договори със Стасов в девет часа да я вземе с колата.
— Хей, някой казвал ли ти е, че си абсолютно безсъвестно същество? — запита я съпругът й.
— Ти си ми първият. Бъди горд с това обстоятелство — усмихна се Настя.
— Всичките ти фокуси са пришити с бели конци.
— Разгадаваш ги само ти, защото много години си ме изучавал. А пред Стасов всичко минава.
— Асенка, но това е неприлично. Защо не ми каза какъв е проблемът ти? Аз щях да те откарам.